— Не е ли по-безопасно, ако се уверим, че стрелецът е бил лорд Майкъл? Ако вземеш предпазни мерки, може да спасиш живота си.
— Какво искаш да направя? — Никълъс подкара коня си в равен ход. — Мога да разбера откъде дойде изстрелът, но няма да е лесно да се открие кой е стрелял. Ако отида при властите и обвиня Майкъл в опит за убийство, ще отхвърлят обвинението, защото нямам никакво доказателство. И дори този куршум да бе предназначен за мен, няма да прекарам останалата част от живота си, като се крия и свивам от срах далеч от прозорците, за да не ме застрелят — бих предпочел да съм мъртъв. Не ти го казвам, за да успокоя тревогите ти, Клер — искрено вярвам, че бе случаен изстрел на бракониер. Ако Майкъл е тръгнал срещу мен, щеше да бъде лице в лице.
— Колко време ще го оправдаваш? — безпомощно изрече тя. — И въпреки че приемам твоята лоялност, не разбирам как може да си сигурен в това, което Майкъл ще извърши. Не си го виждал от години, и може много да се е променил.
За кратко Никълъс язди в мълчание. Накрая каза:
— Няма човешко същество, което да е напълно предсказуемо, но е възможно да познаваш достатъчно добре човек, за да разбереш границите на това, което може да направи. Майкъл е от малкото хора, които познавам доста добре. Не се изненадвам, че е разгневен, огорчен и съкрушен — винаги се е измъчвал от тези чувства. Но в същото време честта е такава необходима част от съществуването му, както кръвта и въздухът. Да, той е опасен. Но никога няма да повярвам, че е подъл.
— Вчера ходи до колибата в имението на Кениън и намери доказателство, че там се преработва сребро — каза тя. — Утре с Оуен ще слезете в рудника да търсите още доказателства за незаконното добиване на метали. Когато доказваш това, мислиш ли, че лорд Майкъл ще стои със скръстени ръце, докато проваляш предприятието му?
Той спокойно я погледна.
— Не искам да провалям компанията му. Всичко, което трябва да направи, е да осигури по-голяма безопасност и да поддържа мината. Но ако избере по-трудното… — Никълъс сви рамене. — Така да бъде.
Предугадила собствените си мисли върху неговите устни, тя строго изрече:
— Не съм те карала да прекараш останалата част от живота си скрит вкъщи, но най-малкото може да бъдеш внимателен.
— Не се тревожи — докато бях в Лондон, промених завещанието си. Ако нещо ми се случи, ти ще станеш управител и ще получиш голяма сума, за да направиш каквото е необходимо за благополучието на Пенрийт. И добра заплата, която да компенсира загубеното ти време и усилия. — Той й отправи иронична усмивка. — Наистина трябва да се молиш Майкъл да ме убие, защото ти и селото ще имате полза от смъртта ми.
Този път тя го удари или поне се опита, замахна разярено към лицето му с отворена длан.
Никълъс ловко улови ръката й и я задържа неподвижна във въздуха, докато дърпаше юздите на дорестия си кон. Когато нейното конче покорно спря, той попита:
— Защо беше това?
— Как се осмеляваш да ми говориш да се моля за смъртта ти. — Сълзи се стичаха по бузите й. — С някои неща човек не трябва да се шегува.
— Животът е шега, Кларисима. — Той докосна устните си с върха на пръстите й, после пусна ръката й. — А смехът е единственият начин да оцелееш. Не трябва да се тревожиш за мен.
— Нямам избор — прошепна тя. — И ти го знаеш.
Лицето му се изопна и той се извърна, после отново леко пришпори коня напред.
Докато яздеха мълчаливо по пътеката, тя знаеше, че той я бе разбрал, видя го в очите й. Но нямаше чак такава проницателност, че да го знае по-добре от нея.
23
Никълъс се събуди в забулен от мъгла свят. Усмихна се доволно — идеално време за тайно влизане в рудника.
След като облече износените миньорски дрехи, той слезе на долния етаж да закуси набързо. Клер вече беше станала и го погледна загрижено, когато се надигна да му налее кафе.
— Моля те, бъде внимателен.
— Ще бъда. — Той набързо погълна горещото кафе, после си намаза филия с мармалад. — До довечера. Успехът ще бъде в наши ръце. — Отхапвайки си от филията, Никълъс напусна къщата и се запъти към конюшнята.
Стелещата се мъгла превърна пътуването до Пенрийт във вълшебно красиво приключение. Никълъс си затананика от вълнение, докато се спускаше по познатия му път. Изпита странни чувства при спомените за съпротивата му срещу Клер в опитите й да го въвлече в делата на селото. Сега се чувстваше по-жизнен, а не беше изпитвал това усещане от години. Само ако успееше да привлече Клер и в любовните дела…
Замисли се. Тази проклета връзка като между брат и сестра бе невероятно трудна и досадна. Имаше нещо неустоимо в съчетанието на невинност и страст у Клер и представите за нея го преследваха ден и нощ. Не би погледнал спокойно пак към билярдната маса.