Докато Никълъс опипваше с длан скалата, ръката му неочаквано потъна в пукнатина на височината на коляното. Той приклекна, за да може да я огледа по отблизо и откри един процеп, висок малко повече от половин метър.
— Това трябва да е.
Когато Оуен се доближи до него, Никълъс легна по корем и се мушна в дупката.
— Нека да разберем къде отива.
Процепът се отклони вляво, после стана по-широк и се откри по-голямо кухо пространство. Той вдигна свещта и се задъха от изненада, когато светлината отрази от повърхността хиляди искри. Кухината представляваше продълговата галерия с неправилна форма, около два метра широка и метър и осемдесет висока. Но това, което я правеше необикновена, бяха блестящите кристали, издадени от стените. Като пристъпи предпазливо, така че да не удари главата си в стърчащ твърд кварц, той се изправи и извика:
— Влез. Това място е невероятно.
След минута Оуен се присъедини към него. Като се изправи, той с благоговение започна да оглежда повърхността.
— Кристална пещера. Древните хора са вярвали, че подобни места са омагьосани и вероятно са прави. Виждал съм по-малки кристални пещери, но никога толкова голяма.
Никълъс посочи един участък, откъдето бяха къртили кварц.
— Това ли търсим?
Оуен избърса малките парченца кристал и приближи свещта. На светлината заблестяха многобройни сребърни късчета. Той посочи една мъничка нишка в средата на къртената повърхност.
— Това е нишката, която е прекъсната, когато са издълбали и извадили сребърната буца. Нека да видим колко други такива места има.
Те внимателно започнаха да оглеждат и откриха почти четиридесет места, откъдето беше дълбано. Няколко приличаха на изоставени сребърни жили. Откриха и друг, по-нисък, проход. Оуен измърмори:
— След като Уилкинс извади всичкото сребро оттук, вероятно ще започне да пробива дупки, надявайки се да намери до тази пещера нова кухина.
Оуен се промуши през пролуката в по-малка кухина, която също съдържаше кварцови образувания, макар и не толкова много. Вероятно скоро е била открита, защото имаше малко изкъртени повърхности.
Когато Никълъс вдигна свещта и разгледа тавана, нещо бляскаво прикова погледа му. Той огледа по-отблизо и видя сребърна жила, която се извиваше неравномерно около кварца.
— Еврика — тихо възкликна той. — Непокътнато образование.
Оуен се приближи и погледна през рамото му.
— Прекалено е красиво, за да се разруши, нали?
— Така е, но трябва да го вземем като доказателство. Като отидем в съда, ще ни помогне да изложим случая си пред магистратите, които със сигурност никога не са виждали сребърна жила.
Оуен беше донесъл няколко малки инструмента и започна да дълбае кварца.
— Ще ми трябва малко време, за да го извадя — оживено каза той. — И след като повечето образувания вероятно се премесват с кристалите, не е лесно да се намери толкова голям като този. Предполагам, че Уилкинс работи тук от месеци, по няколко часа на ден, така че никой не е забелязал какво става.
Той измъкна цялото образувание, кварца и другите примеси в него, после го подаде на Никълъс.
— Принадлежи ти.
Блестящият експонат беше с размери на ябълка, само че много по-тежък. За да защити крехкия кристал и сребърните жилки, Никълъс го уви в носната си кърпа, после го пусна в най-дълбокия джоб на якето си.
— Когато излезем оттук, искам да дойдеш с мен в Суонзи, така че и двамата да дадем писмено показание под клетва пред магистратите. Адвокатът ми е готов да помоли за съдебно разпореждане. До утре мината ще бъде затворена.
Върху челото на Оуен се очерта дълбока бръчка.
— Не бих ти помогнал, ако знаех, че може миньорите да останат без работа.
— Разбира се, че няма — увери го Никълъс. — Ще взема всички мъже на същата заплата. Могат да работят на каменната кариера, да започнат строежа на релсовия път за вагонетките. Никой няма да загуби от това.
Оуен кимна одобрително, после легна и излезе от кухината. Никълъс го последва, погълнат от мисли за предстоящите си действия. Пробиха си път и тръгнаха обратно по съшия път.
Когато минаха един малък тунел, който водеше до новия забой, чуха да се приближават няколко мъже. Оуен прошепна:
— Винаги съм имал усет към разкриване на газа и сега е много по-плътен отпреди. Ако искаме да не се случи най-лошото, ще трябва да угасим свещите и да открием пътя в тъмното. Благодаря на Бога, че някой от младежите е забелязал това и е убедил другите да напуснат.
— Или е това, или някой от миньорите е изпратил другите да излязат, защото ще опита старата техника: ще легне, ще възпламени газа и ще остави пламъците да минат над него.