Не се изненада, когато видя Клер. Като остров на спокойствие в центъра на хаоса, тя се грижеше за храната на работниците. И макар да беше на около петдесет метра, вероятно бе усетила погледа му, защото извърна глава. За момент очите им се срещнаха и съзряха един в друг чувство на вина и разкаяние, което измъчваше и двамата. Той рязко се извърна, знаейки, че в сегашното му състояние на слабост тя лесно щеше да преодолее неговата съпротива. Ако това се случеше, той щеше напълно да изгуби същността си и се предаде.
Като насън се насочи към жертвите от катастрофата — две редици трупове лежаха на земята, покрити с празни чували. Преброи ги — двадесет и осем. Докато гледаше като втрещен, положиха нов мъртвец в края на редицата. Тялото беше неузнаваемо обгорено, но обезумяла от тревога, една жена коленичи, огледа верижката, после зави от скръб. Когато покриха тялото, по-възрастен мъж я отведе, сълзи се стичаха върху лицето му.
Съкрушен, той се извърна и се озова лице в лице с Марджед Морис. На шестнадесет години тя беше най-хубавото момиче в долината, а сега се бе превърнала в прекрасна жена. Но в този миг лицето й беше измъчено и изглеждаше много по-стара. Тя промълви:
— Оуен го няма. Има… има ли някакъв шанс да го открият?
Никълъс предпочиташе да бе умрял в мината, отколкото да отговори на въпроса й. Но й дължеше този отговор, защото само той знаеше къде беше Оуен по време на взрива.
— Не мисля, Марджед — измъчено рече той. — Шахтата Байчън е блокирана и галериите около нея трябва да са се срутили. — Гърлото му се присви. Като преглътна трудно, той добави: — Миньорите не се надяват да открият оцелели в тази част на мината.
За миг тя остана неподвижна и само се взираше в него, зачуден дали го бе разбрала. После видя как цялото й тяло се разтресе.
Не успял да понесе болката в очите й, той я издърпа в прегръдката си, повече за собствена утеха. Тя се притисна, вкопчи се в него като удавница, ридание разтресе слабото й тяло.
С болезнени сълзи в очите Никълъс хрипливо изрече:
— Никога няма да липсва нещо на теб и децата, Марджед. Давам ти клетва. — Дори след като изрече това, знаеше колко жалка е утехата му, ако въобще парите можеха да заместят мъртвия съпруг и баща.
Клер се приближи с мрачно лице. Над раменете на Марджед Никълъс й отправи поглед с отчаяна молба. Разбирайки го много добре, тя се приближи до приятелката си и нежно каза:
— Ако има добри новини, незабавно ще ти съобщим. Сега ще те отведа вкъщи. Децата имат нужда от теб.
Марджед се изправи бавно и прокара длани през лицето си.
— Разбира се, трябва да отида при децата. И трябва да ка… кажа на майката на Оуен — мрачно продума тя. За миг ярост проблесна в очите й. — Никога няма да позволя на синовете си да работят тук. Никога! — Като хвана ръката на Клер, извърна се и те се отдалечиха.
Никълъс се взираше в двете жени, докато се скриха в тълпата. Почти се беше стъмнило и вече бяха запалили фенери. С блещукащите светлини мината му напомни на зловеща средновековна картина на ада.
С натежало сърце той се приближи до главната шахта и се присъедини към групата мъже, които се връщаха в рудника след кратка почивка. Покрити с черен въглищен прах, те почти не се различаваха един от друг. Никълъс знаеше, че изглежда като тях.
Докато чакаше да слезе, познат глас изсъска:
— По дяволите, какво правиш тук, Абърдар? Махай се от собствеността ми!
Никълъс се извърна и видя Майкъл Кениън да бърза към него. Той смътно осъзна, че беше чул гласа на Майкъл — този, който даваше нареждания и организираше спасителните работи много ефективно и хладнокръвно, което беше усвоил по време на боевете.
— Овладей гнева си, докато всичко това приключи — отпаднало изрече Никълъс. — Дотогава се нуждаеш от всяка помощ, която можеш да получиш.
Другият мъж отвори уста за язвителен отговор, но Никълъс го изпревари и вдигна ръка.
— Майкъл, затвори проклетата си уста.
Ярки петна от ярост избиха по бузите на Майкъл, но той не проговори. С присвити в тънка черта устни той се извърна и се отдалечи.
И Никълъс се върна в мината.
След като заведе Марджед в дома й, Клер не видя Никълъс два дни след експлозията. Това стана чак когато Луис, каруцарят, който разнасяше различни неща в околността на Пенрийт, докара в безсъзнание графа. Когато Рийс Уилямс повика Клер, тя се скова от уплаха, виждайки състоянието му. Не само бе с разкъсани дрехи и мръсен, но кървави петна покриваха ръцете и дрехите му.