Забелязал загрижеността й, Луис я успокои:
— Не е наранен, госпожице Морган, само е в несвяст от умора. — Той кимна одобрително. — Графът може да е циганин, но е добър човек. Не се страхува да омърси ръцете си. Не е спал два дни, така казват, но човешкото тяло все пак трябва да почине.
Уилямс и портиерът вдигнаха Никълъс от сламата, постлана в каруцата. Като видя изражението на Клер, икономът я утеши:
— Не се притеснявайте, госпожице. Ще се погрижим добре за него.
И понеже знаеше, че само ще им пречи, тя отново се извърна към каруцаря:
— Колко са жертвите, господин Луис?
Той направи гримаса.
— Тридесет и два трупа, няколко дузини ранени, а петима все още липсват. Едва ли има семейство в долината, което да не е пострадало. Не се надяват да намерят повече живи. Спасителният екип ще продължи да търси тела, но утре редовната работа отново ще започне в тази част на мината, която не е засегната.
Животът трябваше да продължи, мрачно си помисли Клер; без съмнение Мадок и лорд Майкъл не биха искали да губят повече от печалбите си в бавене.
— Благодаря, че докарахте лорд Абърдар в дома му. — Тя се поколеба, зачудена дали беше очаквал по-осезаема награда.
Като предусети мислите й, Луис каза:
— Няма нужда, госпожице Морган. Лорд Майкъл Кениън се грижи за мен. Не само не е груб с нас, но е и честен. Слиза няколко пъти под земята. — Гласът му поверително се сниши. — Мъжете се надяват, че сега той ще започне да управлява мината. Джордж Мадок никога нямаше да издържи толкова дълго в спасителните работи.
И така все пак лорд Майкъл имаше някои добри качества и сега щеше да се опита да откупи вината си. След като се сбогува с каруцаря, Клер се прибра вътре и нерешително се повъртя във фоайето, чудейки се какво да прави. И тя беше работила дълги часове след експлозията. Освен че организира изхранването на работниците от спасителните групи и изпълни основни медицински грижи, беше ходила по домовете на някои приятели, бе им предложила и утеха, и материална помощ.
По-рано през деня я беше връхлетяло изтощението. След като спа три часа, тя се беше приготвила пак да се върне в селото, но от това, което Луис й каза, разбра, че критичните моменти бяха преодолени. И макар определено да можеше да помогне с още нещо, усърдието й едва ли щеше да е от голяма полза, след като беше толкова изтощена и не можеше да мисли ясно. С въздишка тя се изкачи по стълбите и си легна. Когато Клер се събуди, вече се беше стъмнило. И макар да се чувстваше изтощена, съзнанието й беше ясно, когато се изправи пред болезнената мисъл, че никога повече няма да види Оуен. Скръбта от загубата му засили още повече мъчителната й болка за Марджед и децата.
Нощта сякаш бе съзвучна с настроението й. Започна да се развихря буря, вятърът засвистя около къщата и заудря клони по прозореца. Далечна мелодия се смеси толкова неуловимо с вятъра и скръбта й, че трябваше да мине време, за да осъзнае, че елегичните акорди не бяха въображаеми. Точно както през първата й нощ в Абърдар, но този път знаеше източника. Никълъс се беше събудил след продължителен сън и свиреше погребална песен.
Тя не можеше повече да понесе самотата си. Стана, нахлузи пантофите и плисна студена вода на лицето си. Все още носеше измачканата дневна рокля, нямаше сили да я съблече, преди да си легне. Вместо да прибере косата си, тя я върза отзад с ластик и тръгна да търси Никълъс. Беше много късно и предположи, че всички в имението отдавна са заспали.
Откри го в тъмната библиотека, тихо пееше старинна елегия. Изкъпан и облечен, както обикновено, в черно и бяло, изглеждаше напълно нормално — с изключение на охлузванията върху лицето и кръвта по пръстите му, стичаща се върху металните струни на арфата. Той вдигна глава, когато тя влезе, но погледът му остана безразличен. А после пак се наведе над инструмента. И макар думите и мелодията да бяха уелски, извечна циганска скръб се промъкваше в музиката.
Тя безмълвно прекоси стаята и добави въглища в камината. После седна в люлеещ стол и отпусна глава върху облегалката, отдадена на музиката, изпълваща душата й.
Последният акорд изпълни стаята, стихна и замря. В тишината, която последва, прозвуча тътен от далечен гръм. Сякаш даде сигнал на Никълъс, който изрече с напрегнат глас:
— Трябваше да направя повече. Предупреди ме за опасността в мината, но не приех сериозно думите ти. За мен цялото това предизвикателство беше само една игра.
Изненадана от думите му, тя каза:
— Разговаря с лорд Майкъл и даде най-доброто от себе си, за да прекратиш договора. Какво друго можеше да направиш според закона?