— Можех да направя много повече. — Той остави арфата и се изправи, после започна да кръстосва из тъмната стая. — Отговорен съм за смъртта на Оуен.
— Не се самообвинявай — прошепна тя. — Всеки, който работи в тази мина, е готов да умре.
— Но ако Оуен не беше с мен, сега щеше да е жив. — Като спря до прозореца, Никълъс издърпа завесите и вдигна рамката, после дълбоко издиша, сякаш се опитваше да се освободи от бурята в душата си. — Бяхме на дъното на шахтата Байчън, готови да си тръгнем, когато избухна първият взрив и започнаха да се срутват галериите. Ведрото можеше да вдигне само един човек.
Той впи пръсти в прага на прозореца.
— Заради семейството му го накарах да тръгне първи. Вместо да спори, ме удари в челюстта и ме бутна във ведрото. Само още минута или две, и щеше да излезе, но нямаше достатъчно време. Нямаше достатъчно време… — Гласът му заглъхна, дъждовните капки забарабаниха по стъклото и го мокреха през отворения прозорец.
Той се извърна, погледът му излъчваше същата безумна ярост, когато разсече портрета на съпругата си. Но този път беше по-лошо, беше насочил гнева си към самия себе си.
— Ако моят живот струва сто златни гвинеи, Оуен беше безценен — ожесточено изрече той. — Оуен знаеше как да гради, как да пее, как да се смее. Той обичаше и беше обичан. Господи, защо него, а не мен?
Ноктите му се забиха в облегалката на стола. На негово място тя щеше да се чувства точно по същия начин — смъртта щеше да е по-лесна от живот с цената на живота на приятел. Опитвайки се да облекчи мъката му, тя каза:
— Ако се е жертвал заради теб, това е, защото ти имаш власт да направиш промени. В бъдеще много други хора могат да бъдат спасени.
— Това не е достатъчно! — Неочаквано, с ожесточение Никълъс вдигна арфата и я захвърли с всичка сила в стената. Деликатният инструмент се разби на парчета, издаде странен стон на разкъсани струни, от които се разнесоха звуци на болезнен дисонанс. Светкавица процепи тъмното небе и освети със зловещ блясък Никълъс и счупената арфа.
Когато гърмът отекна из долината, тя извика:
— Спри да се обвиняваш! Ти не си всемилостивият Господ!
— От това, което виждам, дори Господ не е всемилостив — ожесточено изрече той. — Чел съм книгата на Йов и Бог не показва никакво превъзходство с жестокостта на изпитанието си.
Клер знаеше, че трябва да го упрекне за светотатството му, но не можеше — беше трудно да повярва в божествената справедливост, когато нелепо умираха добродетелни хора.
С неспокойни крачки Никълъс се приближи до огъня. Опря ръце в полицата на камината и се вторачи във въглените.
— Ако бях действал по-бързо — ако бях отделил повече време в размисъл да помогна на хората — както правех, за да те вкарам в леглото — това нямаше да се случи. Оуен и другите щяха да са живи. — Разтреперан, той си пое дълбоко въздух. — Две от жертвите са деца като Хю Уилкинс.
— Ако трябва да обвиняваш някого, Мадок е правилният ти избор. Или лорд Майкъл, който има власт, но се оттегли като алчен глупак.
Колебливо той изрече:
— Играта свърши, Клер. — Никълъс се извърна към нея решително. — Освобождавам те от нашето споразумение. Можеш да се прибереш у дома в Пенрийт. Ще изпълня своята част от задълженията и ще направя всичко, което искаш, за долината. Но ще го направя сам, без да те наранявам повече.
С пребледняло лице Клер се вторачи в него, не можеше да повярва, че щеше да я отстрани така внезапно. Гласът му се повиши:
— Чу ме — махай се! Повече не трябва да понасяш себичната ми скверна компания.
За да облекчи горестта си, той трябваше да се самонакаже. И щеше да го направи, като я отстрани в момента, в който най-много се нуждаеше от нея.
Вцепенена, тя безпомощно се втренчи в него. Бурята се разрази с цялата си сила, лееше се проливен дъжд, гръм продъни небесата, всичко това сякаш бе в съзвучие с бурята от чувства, която вилнееше в тихата мрачна библиотека. И тя беше безсилна пред двете бури.
Отново блесна светкавица и в този миг на ослепителна светлина тя изпита болезнено прозрение, което разкъса мрежата на съмненията й. И макар да ги разпръсна на парчета от блесналата истина й секна дъха.
Всичко, за което беше копняла през целия си живот, бе вярата в Бога и любовта. И понеже беше лишена и от двете, презираше се, защото твърде слаба и дребна душа като нея не ги заслужаваше.
И в миговете между силните удари на сърцето светът й се променяше като сменящите се фигурки на калейдоскоп. И макар преди това никога да не беше изпитвала божествено озарение и духовно осенеше и упование, които бяха основен принцип на нейната религия, сега тя беше абсолютно сигурна в себе си. Обичаше Никълъс — винаги го е обичала. Истината, която измъчваше душата й, сякаш нагласи на фокус целия й живот.