— По-малко виновен и по-спокоен. Ще оцелея. — Погледът му се плъзна върху тялото й. — Изглеждаш удивително спокойна за прелъстена дъщеря на проповедник.
Осъзнавайки, че освен прикриващата я дълга коса беше също толкова гола, колкото и той, Клер бързо издърпа чаршафа над гърдите си.
— Малко е късно да се срамувам.
Тя предизвикателно издърпа чаршафа до кръста си, и отново метна коса върху раменете.
Спокойствието му изведнъж се наруши и започна да диша учестено. С видими усилия той пак вдигна очи върху лицето й.
— Очевидно ще трябва да се оженим и колкото по-скоро, толкова по-добре. Днес ще изпратя молба до Лондон, за да получим официално разрешение за брак.
Спокойствието й изчезна, а устата й остана отворена.
— Да се оженим? За Бога, какво говориш?
— Помислих си, че е наложително — отвърна той. — Законен брак. Съпруг и съпруга. Докато смъртта ни раздели.
И макар духът й да беше прероден, съзнанието й все още бе напълно объркано.
— К… какво? — заекна тя. — Заклеваше се, че никога няма да имаш нова съпруга. Защо, за Бога, искаш да се ожениш за мен?
— Поради много проста причина — може да носиш мое дете.
Тя се изненада от внезапния изблик на радост, която й причини тази мисъл.
— Веднъж ми каза, че има много начини да се предпазим от това.
— Има, но миналата нощ не мислех за тях — унило изрече.
— Възможно е да съм заченала — призна си тя, — но по-големи са шансовете да не съм. Разбира се, ще бъде по-разумно да изчакаме и да видим дали е така, отколкото да правим нещо прибързано, за което след време може да съжаляваме.
— Може да минат седмици, преди да разбереш със сигурност. — Той изви вежди. — Искаш да имаш „седем месечно бебе“ и всеки в Пенрийт да знае, че се налага да се омъжиш? Като девственица съвестта ти беше чиста, даваше ти сила да се изправиш срещу порицанията на онези, които вярват в най-лошото. И тъй като вече не е така — направих те уязвима — има само един начин да поправиш това.
Клер остана смълчана. И макар да не се срамуваше, че го утеши с тялото си, тя се погнуси при мисълта, че злословия можеха да осъдят любовта й, да я обрисуват като непристойна и порочна.
— Защо беше толкова против брака? — попита накрая тя.
Устните му се присвиха и той се извърна към прозореца, така че Клер можеше да вижда само тъмния му профил.
— Голямата страст в живота на стария граф беше наследяването на Абърдар. Отказът ми да го направя дядо на законен наследник беше единственият начин да го уязвя. И след като не го беше грижа дали аз ще бъда шестият граф на Абърдар, само този детски начин на отмъщение беше по силите ми.
Той отново се извърна към нея. И тъй като утринното слънце огряваше лицето му, тя не можа да види добре лицето му.
— Отговорността ми към теб трябва да е променила безсмисленото отмъщение към дядо ми. И макар моята съвест да не е обезпокоена от възможността да унищожа репутацията ти и да отнема девствеността ти, случайната бременност ще те направи нежелана. И това, което следва, е женитба.
Нямаше нищо друго на тази земя, което искаше повече от това, да бъде съпруга на Никълъс, но до тази сутрин идеята беше немислима. Чудеше се дали решението му да се ожени за нея беше начин да изкупи вината си за смъртта на Оуен.
— Дори след като сключихме нашето споразумение, даде най-доброто от себе си да ме прелъстиш — каза тя. — Не мога да разбера как успехът толкова неочаквано може да промени сърцето ти.
Погледът му беше саркастичен.
— Не съм те прелъстил — напротив, обратното.
Лицето й почервеня.
— Не съм се опитвала да те принудя да се ожениш за мен.
— Знам това, Клер — тихо изрече той. — Ти ми направи този страхотен дар с най-добри подбуди. Но въпреки че разбирам това, случилото се ме прави задължен, а аз винаги съм държал на своите задължения.
Тя потисна неволното си трепване.
— Дързък предлог за брак.
— О, той не е единственият. — Позната искра проблесна в очите му и разтопи ледената безпристрастност в тях. — Например сега, когато накрая съм успял да те направя порочна, искам да го правим отново. Често.
Когато тя се поколеба, той каза:
— Виждам, че се нуждаеш от убеждаване.
С две широки крачки той стигна до леглото. Преди да има време да затаи дъх, той я целуна, а Клер се излегна по гръб, докато едната му ръка се вплиташе в косата й, а другата галеше гърдата й.
Дрезгавият й дъх издаде нейното съгласие, затова той вдигна глава и измърмори:
— Имаш ли някакви специални желания за бракосъчетанието? Мисля, че ако го направим скромно, ще бъде най-добре, но събитието ще бъде изпълнено, както изисква традицията.