Тя се бореше да възвърне здравия си разум, но не беше лесно, когато Никълъс правеше такива чудесни неща с тялото й.
— Аз… аз не съм казала, че ще се омъжа за теб.
Лицето му беше на милиметри от нейното и тя видя как очите му станаха още по-черни.
— Защо? — запита той с остър глас. — Както забелязах, харесваш да се любиш с мен. Разбира се, има жени, които биха легнали с мъже, с които никога не биха се сближили.
— Не ставай смешен — хапливо изрече тя. — Не можеш да го направиш. Графовете никога не се женят за селски учителки.
— Както и синът на граф не се жени за циганка. Твоят баща беше викарий, образован син на дребно земевладелска фамилия, и майка ти е от почтен земевладелски род. Много хора биха казали, че това е по-добро потекло от моето. — Лицето му просветна. — Наистина трябва да се омъжиш за мен, Клер. Дължиш го на нашето неродено дете, трябва да му дадеш име.
Задъха се от нервен смях.
— Не съм убедена в съществуването на нероденото дете.
— Ще станеш. — Той нежно плъзна длан върху корема й, после започна да си играе с меките къдрици над бедрата й. — А вече сме на път да удвоим шансовете на зачеването.
— Спри! — Тя отблъсна ръката му. — Не мога да мисля, когато правиш така.
Той премести покорно ръка.
— Не трябва много да се мисли, за да кажеш да.
Клер сграбчи пръстите му и ги стисна. Напълно сериозна, изрече:
— Не мога да приема факта, че ще се ожениш за мен без любов, повече ме плаши мисълта, че можеш да ме намразиш, защото съм те принудила да го направиш без желание.
— Никога не мога да те намразя, Клер — каза той, също толкова сериозен. — Впускам се в този брак с отворени очи — как мога да те наказвам за положението ти, което е мое дело.
Тя се поколеба — мразеше неотложността на следващия си въпрос.
— Има нещо друго.
Той насърчително вдигна вежди. Погледът й се извърна от него.
— Не спомена ли, че не си бил искрен с първата си съпруга? Вярно ли е?
Никълъс стана сериозен.
— Така е.
— Разбрах, че аристократите гледат различно на тези неща, но аз не съм аристократка — с усилие изрече тя. — Аз… няма да го понеса, ако имаш други жени.
Настъпи тишина. Лицето му беше непроницаемо, а когато накрая заговори, гласът му прозвуча равнодушно.
— Ще ти предложа ново споразумение. Ще бъда честен с теб до мига, в който ти си честна с мен. Ако някога споделиш леглото на друг мъж, обещавам ти, че и аз ще се огледам наоколо.
Тя изведнъж изпита облекчение.
— Ако се съглася на това споразумение, ти се обричаш на дълъг скучен живот, милорд, защото никога няма да погледна друг мъж.
— Скучен? С теб? Не мисля така. — Той се успокои. — Означава ли това, че приемаш предложението ми?
Клер затвори очи, опитвайки се да проясни съзнанието си, така че да може да се вслуша във вътрешния си глас. Прилив на решителност и вяра започна да се надига в душата й, както предната нощ. Беше правилно това, което възнамеряваше да извърши. И след като не мислеше, че той ще приветства искреното й признание за любов, тя отвори очи и остана доволна от думите си.
— Да, Никълъс. С цялата си душа и сърце.
Той стана от леглото, отиде до бюрото и затършува в шкафчето. Когато се върна, тя видя, че държи малко ножче. Докато го наблюдаваше удивено, той вдигна ръка и рязна китката си с острието. Тъмночервена капка се образува върху тъмната му кожа, бързо последвана от други. После вдигна нейната ръка.
Досещаше се какво ще последва и се насили да не се отдръпне, докато направи такъв разрез на ръката й. След като притисна своята китка до нейната, така че кръвта им да се смеси, той каза:
— Кръв за кръв. Вече си моя съпруга.
Тя се вторачи в кръстосаните им китки, изпитвайки дълбоко първично чувство на сливане. Кръв за кръв, докато смъртта ги раздели.
— Това ромски ритуал ли е?
— Един от многото. Ромите имат различни обичаи. — Той се усмихна. — Но обичайно за брачната им церемония е лъжливият отказ. Смята се, че не е на добро, ако булката разкрива силното си желание да напусне семейството си. И след като си принудена да дойдеш в Абърдар, можем да приемем това за твоя отказ. — Той вдигна китката си до устата си и облиза кръвта, а езикът му облекчи парещата болка. — Ще започнем ли с отказа ти?
Тя вдигна ръце, изгаряща от желание, а дългата й до кръста коса се разпиля предизвикателно над тялото й като наметало.
— С огромно желание, съпруже.
Като я целуна, за миг той си помисли колко неочаквано се беше променил животът му. Преди три дни мината работеше нормално, Оуен Морис беше жив и бракът беше изключен. Сега всичко се беше променило и никога не си бе представял, че е възможно да се прокара толкова дълбока граница между миналото и бъдещето. За добро или лошо, той се врече във вечна вярност на жената в прегръдките свободният му волен живот щеше да се замени с обикновено съществуване в семейството и дома. И тъй като езикът му бе проникнал дълбоко в устата на Клер, беше много трудно да съжалява за новия си избор.