Тя печално се усмихна.
— Благодаря ти. Без съмнение не трябва да ме интересува какво мислят другите, но е така.
— И след като ще живеем в долината през останалата част от живота си, трябва да бъдем дискретни. — Той се наведе и я целуна, после се изправи, опитвайки се да потисне порива си да се качи отново в леглото. — Тази сутрин ще изпратя бележка на Люсиен и ще го помоля да отиде до църковните отци, за да поиска официалното разрешение. Доста е добър в уреждането на подобни неща. Ще можем да се венчаем след около седмица.
Тя кимна, погледът й не изпускаше Никълъс, докато той облече дрехите си и се измъкна от стаята. Всичко се беше случило толкова неочаквано, че все още не можеше да повярва. И макар да й бе предложил неохотно брак, не изглеждаше нещастен. Закле се да направи всичко за него, за да не съжалява за женитбата си.
И след като земният й живот процъфтяваше, Клер реши, че е време да обърне внимание на духовния. Измъкна се от леглото, облече халата си, после коленичи върху килима на ярката ивица слънчева светлина, проникваща през прозореца. Отпусна вплетени ръце в скута и се опита да възвиси съзнанието си.
Като пламък от силен огън вярата изпълни сърцето й — божественото озарение, което баща й изпитваше всекидневно и посвещаваше живота си. Когато осенението я обхвана, за кратко тя усети присъствието на баща си. Учудено разбра, че той е знаел за слабостта й и се е молил за нейното спасение. Сега беше дошъл да сподели радостта си от прераждането й.
След няколко минути образът на баща й избледня. Леко се усмихна. Дори сега, в другия живот, той бе зает да помага на страдащите и нещастните, но Клер вече не негодуваше срещу това.
Сълзи на благоговение и смирение изплуваха в очите й и тя започна благодарствена молитва. Сега, когато светлината на вярата озаряваше душата й, знаеше, че тя никога няма да изгасне. И любовта беше тази, която показа пътя й.
26
Клер толкова дълбоко бе потънала в размишления, че се стресна, когато се надигна и установи, че Поли бе влизала и оставила чай и кана с топла вода. Като си напомни колко много неща трябваше да свърши, тя се изми, бързо се облече, после слезе на долния етаж за закуска. Но преди това мина през библиотеката.
Устоя на изкушението да се вторачи в килима, където се бяха любили и коленичи до парчетата от арфата на Никълъс. Разглеждаше ги, когато той влезе в библиотеката.
След като вдигна поглед, тя колебливо каза:
— Повечето клинове са се измъкнали и лъковете са се отделили от дървото, но ми се струва, че парчетата пак могат да се съединят.
Той коленичи и повдигна арфата.
— Права си — съгласи се той, когато приключи оглеждането.
— Няма повреда, която да не може да бъде поправена. — Той удари гладкото върбово дърво. — Радвам се. Тейм беше велик творец — светотатство е да се опитвам да унищожа творбата му.
— За щастие арфата е изработена много здраво. Направила е доста голяма драскотина в стената. — Клер се изправи на крака.
— Миналата вечер, когато я хвърчи, изпитах чувството, че се опитваш да изтръгнеш музиката от душата си. Надявам се, че не си успял. — Гласът й прозвуча плахо и въпросително.
— Предполагам, че това беше намерението ми, макар да не можех да разсъждавам трезво. — Той подръпна единствената изпъната струна и се разнесе меланхолична мелодия. — Може би трябва да напиша песен за експлозията в мината. Възпоменанието на смъртта е древна келтска традиция.
Тя постави ръка върху неговата.
— Моля те, направи го, изпей я на следващия местен певчески събор. За всеки в долината това ще означава много.
Лицето му се изопна и тя предположи, че той се замисли дали щеше да има някакво значение, ако беше направил по-рано промените в мината. И макар тази сутрин да контролираше вината и скръбта си, те не бяха изчезнали. Предположи, че той никога няма напълно да се избави от тях.
Тишината беше нарушена от Уилямс, който водеше задъхано малко момче от едната си страна. Когато разпозна Тревор Морис, най-големия син на Марджед, Клер се изправи.
— Майка ти ли има нужда от мен, Тревор? — попита тя. — Тъкмо се канех да сляза в селото.
То поклати глава.
— Не, госпожице Морган, имам чудесни новини. Татко е жив! Намерили са го тази сутрин. Веднага след като го докараха вкъщи, мама ме изпрати да ви кажа.
Прочувствените думи на Клер: „Благодаря на Бога“ бяха заглушени от възторжения вик на Никълъс: „Алелуя!“