Той остана дълго време смълчан.
— Наистина ли?
— Наистина. Наблюдавах те, когато можех, дори сега си спомням всяка дума, която си ми казвал.
— Някои от тях вероятно са били доста груби.
— Да. Искаш ли да ти ги изрецитирам?
— Бих предпочел да не го правиш. — Той обви с ръце кръста й и я погледна загрижено. — Ако си била влюбена в мен, определено нямаше да постъпиш така, когато дойде тук да търсиш помощта ми и да предлагаш плановете си.
— Никога не съм мислила, че това е любов — как можеше да има нещо между наследник на графство и безпарична дъщеря на проповедник? Сякаш да мечтая да прибера луната в джоба си. Но ти винаги беше в моето съзнание. В моето сърце, макар никога да не съм си го признавала.
Той остана смълчан, а ръцете му нервно се плъзгаха по кръста и бедрата й. И отново тя почувства онова негово отдръпване и знаеше, че любовта й беше бреме, което той не искаше да понесе.
Тя отпусна глава върху рамото му и косата й се разпиля върху гърдите му.
— Съжалявам — каза тъжно. — Не трябваше да ти казвам. Сигурно си мислиш, че съм действала като пресметлива кучка. Но не съм.
— Права си, не трябваше да ми казваш. — В гласа му се прокрадна мрачна нотка. — Нямам доверие на хората, които казват, че ме обичат. Думите са неизменни, използват се като оръжие. Вярвам много повече на онези, които поне някога са показвали предаността си.
Предположи, че това бяха приятелите му като Люсиен и Рафи. Кои бяха онези, които открито бяха признали любовта си? Майка му? Дядо му? Съпругата му?
Неговите предатели.
— Забрави, че съм го казала — прошепна тя. — Омъжих се за теб, за да дам име на нероденото ни дете, да имам партньор за билярд и защото е много уютно да имаш съпруг през студените уелски зими. Никакво доверие не е необходимо.
Той се усмихна, но очите му останаха тъжни.
— Струва ми се, че ти вярвам толкова, колкото на всеки друг. — Улавяйки лицето й между дланите си, той я целуна с толкова силен копнеж, сякаш не можеше без любовта й, но се страхуваше от нея. И когато отново заговори, изрече само обикновени всекидневни неща. — Надявам се, времето утре да остане прекрасно като днес, за да е приятно пътуването ни из Пенрийт.
Времето беше полезна безопасна тема.
Студени жестоки очи наблюдаваха през телескопа как граф Абърдар и съпругата му се отдалечаваха от имението, облечени с подходящо облекло за път и на коне, натоварени с пълни дисаги. От тази гледка върху лицето на наблюдателя се появи ледена усмивка от задоволство. Веднъж след като реши какво трябва да бъде направено, всичко си идваше точно на мястото. Абърдар не беше скрил плановете си да язди из северозападен Уелс. Само няколко случайно подметнати думи на прислугата и скоро цялата долина разбра къде, кога и защо ще ходи графът.
Щеше да бъде много по-трудно близо до Пенрийт, но веднъж след като Абърдар стигнеше дивите хълмове в планините, щеше лесно да го убие от засада. Всички неща бяха уредени — планът подготвен, маршрутът избран, мъжете наети. След четиридесет и осем часа проблемът му щеше да бъде разрешен — и правдата да възтържествува.
Първата нощ от медения месец беше ясна и те спаха под звездите точно както Никълъс обеща. След като се любиха, Клер се сгуши в обятията му, докато й показваше различни съзвездия и й разказваше циганските легенди как са се появили на небето.
Когато тя заспа, Никълъс се зачуди как можа да го сполети такъв късмет. Клер беше всичко, което липсваше у Каролайн — мила и разумна, земна, чувствена и вярна — тя изпълни празното място в душата му, което го измъчваше от дете. Може би малко по-възприемчива — не беше установил колко се е разкрил пред нея, докато тя не направи неприличното си, но точно предположение за Каролайн. И ако имаше късмет, тя никога нямаше да научи най-лошото.
Предполагаше, че Клер е жената, за която се представя, и любовта и верността й вървяха неотлъчно с нея. Можеше да понесе признанието й, че го обича, докато тя предпазливо засягаше тази тема. Беше далеч по-безопасно да не й разказва подробности и да не очаква много.
Той се извърна към нея, притисна я по-силно, после издърпа одеялото над брадичката й. Нощта беше изпълнена с тихи звуци и лек вятър — истинска циганска спалня. Някой ден щеше да я накара да се срещне с хората на майка му. Захили се при мисълта, как ли щеше да понесе дългото пътуване с циганите и как ще се опитва да учи малките циганчета да четат. Дори Клер щеше да се провали. Беше добър начин да унижи малката кокетка.