— Интересно, но овчарят, който е спасил търговеца, може би е предпочитал лично за себе си десет фунта стерлинги. — Тя коленичи и прибави още дърва в огъня. — Циганите отсядат ли тук?
— Мили Боже, никога. Никой самоуважаващ се циганин не би останал вътре, когато може да бъде на открито. Те копнеят за вятър. — Втренченият му поглед се спря замислено върху нея.
— Ти обаче ще направиш добре, ако свалиш тези мокри дрехи. — Той прекоси стаята. — Позволи ми да ти помогна.
Клер веднага се досети докъде щеше да доведе помощта му и беше права. Доста очарователна идея.
След това те се излежаваха мързеливо пред огъня, преди да се надигнат и да облекат сухите си дрехи. Клер подготви вечеря от бекон, картофи и лук, придружена от скъпа бутилка бордо, което Никълъс специално беше приготвил за медения им месец. Прекараха вечерта изтегнати пред огъня, бъбреха и пиеха чай. Когато накрая се увиха във одеялата си, тя измърмори:
— Нека правим такива пътувания всяка пролет. Само двамата.
— Харесва ми тази идея. — Той нежно я целуна. — Не искам да бъдеш като графините. Бих искал да си останеш точно такава, каквато си сега.
Тя се усмихна.
— Щом като ти си графът циганин, не означава ли това, че аз съм графиня циганка?
— Предполагам, че е така. Ти си „rawnie“, великата дама. И винаги ще бъдеш такава. — Той я издърпа по-близо до гърдите си и силно я притисна с ръце. — Приятни сънища, Кларисима.
Мъжете от малката група мърмореха против дъжда, но водачът им ги накара да си затворят устата, като им напомни колко добре ще им плати за този труд през нощта. Самият той беше раздразнен, тъй като не очакваше плячката му да се подслони в странноприемницата.
Докато чакаха да настъпят ранните часове на сутринта, те си подаваха бутилка уиски, за да стоплят костите си, а той обмисляше най-добрият вариант да доведе докрай задачата си. Много лесно можеха да нападнат странноприемницата, но тъй като вратата беше залостена, разбиването й щеше да намали ефекта от изненадата. Имаше и вероятност жертвата му да носи пистолет, а изглеждаше доста опасен мъж.
Като остави мъжете си сами, водачът тихо обиколи странноприемницата. Конструкцията беше солидна, прозорците — малки и трудно можеше да се изкачи високо. Решил да огледа навеса, той бавно отвори вратата. Един кон изцвили, но не толкова високо, за да събуди хората, които спяха вътре. До стената имаше подредени сухи дърва за огън. Върху лицето му се появи зловеща усмивка — вече знаеше най-добрия начин да унищожи жертвите си.
Щеше да ги изгори.
28
Никълъс внезапно и напълно се разбуди. За момент лежа неподвижен, чудейки се какво тревожи тази част от съзнанието му, която никога не заспиваше.
Димът. Беше прекалено много, за да е от малкия им огън. Надигна се, огледа стаята и видя малки огнени езици през прозореца, встрани от камината. Дъждът беше спрял и в тишината ясно се долавяше слабото заплашително пращене.
До него Клер продължаваше да спи. Той я побутна по рамото.
— Събуди се, нещо гори навън.
Когато тя отвори очи, той стана и навлече бричовете, ботушите и ризата си. Но не трябваше да се тревожи толкова — вратата беше само на няколко крачки и нямаше начин да бъдат притиснати вътре от огъня.
Клер се изправи на крака и замига сънено. Този път той не обърна внимание на възхитителната й голота, само й хвърли нощницата, която не беше облякла вечерта.
— Облечи това, трябва да излезем и да видим какво гори. Ако имаме късмет, ще успеем да изгасим лесно огъня, но не искам да рискуваме.
Тя кимна и се подчини, обу ботушките си и наметна наметалото, преди да тръгне към вратата. Никълъс вдигна торбите, в които се намираше всичко, което имаха и я последва.
И все пак той не можеше да прогони чувството, че нещо не е наред. Искрите от комина можеха да причинят пожар, но беше дяволски странно да се случи подобно нещо във влажната гора. И защо пламъците бяха от страната на навеса? Не си спомняше да е забелязал там някакви лесно запалими неща.
Когато Клер дръпна резето и започна да отваря вратата, той установи, че пращенето вече се чува и от двете страни на странноприемницата. Предупредителни сигнали прозвъниха в главата му. Ако навесът гори, защо конете им не цвилят? И как бе възможно случаен пожар да възникне на две различни места?