Молейки се димът да ги скрие от погледите на наблюдателите, той уви камшика около кръста си, после застана на прага и се протегна към покрива. Улови лесно ръба и се повдигна нагоре, когато изведнъж пръстите му започнаха да се плъзгат по влажната плоча.
Беше на косъм от сгромолясване в пламъците под него, когато Клер улови ръката му и спря хлъзгането. Залюлял се като акробат, той успя да вдигне левия си крак на ръба на покрива. След това бързо се покатери на плъзгащата повърхност. Покривът беше покрит с яркосветли и тъмни плочи. Видя, че преди да му помогне, Клер се беше хванала за хоризонталната греда на покрива. Благодари на Бога, че имаше жена с ум.
До този момент талазите гъст дим и нарастващият шум от двата огъня ги бяха прикрили от нападателите, но убежището им беше опасно. Първият етаж на странноприемницата вече гореше и беше само въпрос на време кога цялата сграда щеше да се срути. Приведен, той помогна на Клер да стигне до другия край на покрива, като се държеше с една ръка за хоризонталната греда, в случай че някой от тях се подхлъзне.
Докато се спускаха по хлъзгавия шист, той се молеше на Господ най-близкото дърво да бъде удобно. И то беше подходящо; висок, дебел бряст, който се намираше на такова разстояние от странноприемницата, че ремъкът на камшика можеше да го достигне, макар и немного лесно.
Следващата част беше най-опасна, защото трябваше да се изправи. Ако го забележеха, щеше да стане лесна мишена на пушките им. Но нямаше друг избор. Никълъс развърза камшика от кръста си и се надигна, като промуши единия си крак под хоризонталната греда, за да запази равновесие. После замахна към един клон, който му изглеждаше достатъчно близо и доста здрав, за да издържи тежестта им.
Ремъкът се уви около клона. Издърпа го пробно, но усети, че не беше се хванал здраво. Превъзмогвайки нетърпението и гнева си, той успя да освободи ремъка и отново замахна. Може би си въобразяваше, но му се стори, че плочата става по-гореща. Минутите летяха сякаш неестествено бързо. Колко време беше се минало, откакто се събуди — пет минути? Три?
Какво значение имаше колко време е минало. Като се протегна, колкото се може, по-далеч, той отново замахна с камшика. Този път, когато го изпробва, установи, че беше се увил по-здраво. И добре, че беше така, защото нямаше време за ново мятане. Протегна свободната си ръка към Клер.
— Ела тук.
Тя пропълзя отстрани до него и се изправи. Само за секунда притисна устни в нейните, като че ли с тази целувка искаше да каже това, което никога не беше изрекъл с думи. После обви ръка около кръста й.
— Дръж се здраво, скъпа.
Клер обви ръце около него. Един миг по-късно се люлееха свободно, поддържани единствено от тъмната гъвкава кожа. Той усети пропълзяването й — леко разхлабваш на примката на ремъка върху клона. Ако паднеха на земята, можеше да не е фатално, но нападателите им щяха да бъдат до тях след секунди.
С люлеене се спуснаха надолу, докато се удариха в дънера на дървото. Клер се задъха, въздухът излезе от дробовете й. Никълъс се опита да намали силата на удара с крака, но тогава за малко не я изпусна. За миг те увиснаха свободно, задържани единствено от напрегнатата му дясна ръка.
Ремъкът започна да се развива от тежината на телата им. Бяха на косъм да паднат от дървото, когато той повдигна крак и успя да яхне един клон. Не беше много здрав, но издържа тежестта им и след минута те бяха в безопасност на по-дебел клон.
Никълъс внимателно изви дръжката на камшика, докато ремъка се освободи. Когато го намотаваше отново, покривът се срути с ужасен грохот. Валма пламъци и рой искри полетяха към небето и гореща вълна ги удари. В зловещата светлина на пожара той видя силует на облечен в тъмни дрехи мъж, който чакаше с готова за стрелба пушка, в случай че се опитат да избягат от задния прозорец. На не повече от тридесет метра нападателят им не ги беше забелязал заради дима и тъмнината. Докато Никълъс се взираше, мъжът свали оръжието и заобиколи странноприемницата от другата страна, тази, от която никой вече не би могъл да излезе жив.
Те бяха достатъчно високо, така че Никълъс можеше да вижда нападателите, които чакаха в далечния край на пожара. Един от мъжете беше висок, със слаба фигура, много позната. Устните му се свиха в тънка черта. Като сведе поглед надолу, той видя, че Клер гледа в същата посока с ярост в погледа.
Сега беше моментът да избягат — докато нападателите им с първично преклонение наблюдаваха огнената стихия. Никълъс докосна Клер за рамото, започнаха да се провират между клоните и да слизат надолу. Но най-ниският клон беше доста високо над земята, така че отново камшикът бе използван, за да слязат.