— Идват мъже — задъха се той. — Носят пушки.
Сърцето на Клер подскочи сякаш в гърлото й. Може би са ловци, но по-вероятно беше да са вчерашните им нападатели — търсеха плячката, която им избяга.
— Насам! — Ани посочи към каруцата. Клер и Никълъс се качиха и влязоха вътре.
— Лягай — нареди той и направи точно това, което бе казал. Когато Клер се подчини, Ани донесе няколко пухени завивки. Една по една тя ги постла над Клер и Никълъс, докато напълно ги покри. После нещо тежко се тръсна отгоре им. Тежината започна да се мърда върху тях.
Разбирайки, че Клер е уплашена, Никълъс улови ръката й и я издърпа в скута си.
— Ани е сложила четиригодишния си син върху нас. Дори някой да ни търси тук, няма да погледне под малкия Йоджо. Винаги е много кален.
И макар да чувстваше, че се задушава, Клер се насили да лежи неподвижно и силно стискаше ръката на Никълъс. Няколко минути по-късно се чу груб глас точно пред каруцата, говореше на английски език.
— Виждали ли сте мъж и жена, които пътуват пеша? Тревожим се за тях. Те… те имат треска и се изгубиха от нашия бивак.
Един от ромите се обади:
— Не, днес не са минавали други бели хора освен вас, сър.
— Да ви предскажа съдбата, уважаеми господине? — проточи се женски глас. — Една красива жена се вижда в бъдещето, с ръце като на птичка. Само си подайте ръката да видя дланта ви…
Ани я прекъсна.
— Не, почитаеми господине, за „dukkerin“ — гадателка на ръка, аз съм най-добрата. Умея истински цигански магии.
Последва я глас на дете:
— Едно пени за момчето, добри господине!
Пискливи детски гласчета се извиха:
— Едно пени, сър. Хайде, няколко пени. Едно пени, моля ви! Пени за момчето, сър.
— По дяволите — изръмжа посетителят. — Денят на благодарността е след шест месеца. Махайте се от мен, копелета.
Чергилото на каруцата се открехна. Пръстите на Клер стиснаха толкова силно ръката на Никълъс, че едва не спря кръвта му. Чувството за опасност й подсказа, че един от преследвачите им наднича от края на каруцата само на няколко сантиметра от главите им.
Изведнъж детето над тях започна да се гърчи.
— Пени, пени! — замоли се Йоджо. Друг глас на английски попита:
— Има ли някой вътре?
— Само още едно мръсно малко копеле — отвърна първият глас с отвращение. — Явно са се родили научени да просят.
Чергилото бе дръпнато обратно и гласовете заглъхнаха. Клер с облекчение изпусна дъха си, който бе задържала в дробовете. Никълъс е знаел какво прави, когато бе потърсил помощ от своите сънародници.
Чакаха дълго под пухената завивка. Скоро Йоджо стана, за да продължи да проси от преследвачите им, но те останаха скрити, докато мъжки глас извика:
— Вече може да излизате, Ники. Белите мъже си отидоха. Може би трябва да останете в каруцата, докато са на пътя, но мисля, че сте в безопасност.
Никълъс избута встрани завивките и с облекчение станаха. Пред ръба на каруцата беше клекнал Коре, красив набит мъж, съпруг на Ани и водач на групата. Никълъс попита:
— Беше ли сред тях зеленоокият мъж, когото ти описах?
Коре поклати глава.
— Бяха четирима мъже, но нито един не съвпадна с описанието ти. — Той надигна и отпи от каменната делва. — Момчетата, които претърсиха изгорялата странноприемница, се върнаха. Не са открили много. Нещата ви са изгорели, а конете ви са отведени. Наблизо е имало празно шише от уиски и това. — Той му подаде гладка сребърна кутийка.
Сърцето на Клер се сви при вида на кутийката за карти, която носеха джентълмените. Лицето на Никълъс пребледня, когато я отвори. Картите вътре бяха влажни, но ясно различи:
Лорд Майкъл Кениън.
Като видя изражението на Никълъс, Коре тактично се извърна и скочи от каруцата. Клер прошепна:
— Съжалявам, Никълъс.
Ръката му се сви в юмрук и рязко затвори кутийката.
— Не е разумно — промълви той, болка се долови в гласа му. — Дори да приема, че Майкъл е полудял и е решил да ме убие, защо ще го прави в планината? Защо ще наема мъже, когато може и сам? И ако търси мен, знае, че трябва по-обстойно да претърси циганския табор.
— Но той не беше с мъжете — вероятно не иска да оставя следи — тихо изрече тя. — Далече сме от Пенрийт, смъртта ни може да бъде приета като нещастен случай. Ако има разследване, ще обвинят само бандитите. — Тя се поколеба, но после добави: — Може да не е много разумно, но разбира се, много е логично.
Всичко бе напълно правдоподобно. И все пак, когато хвана ръката на Никълъс, Клер се молеше от цялото си сърце да не е така.
29
И макар Клер да беше само на шест мили от дома, пътуването с циганите беше за нея като посещение в чужда страна. Много от обичаите бяха британски и всички говореха или английски, или уелски — освен циганския език. И все пак по някакъв начин те й изглеждаха чужденци. Като съпруга на Никълъс тя успя да долови това, което нито един бял човек не бе успял, защото я приеха с непринуденост, и радост, като че ли беше малко изгубено котенце. Все пак тя нито одобряваше някои от техните обичаи, нито можеше да остане равнодушна към топлотата им и невероятната им жизненост.