Като видя отблизо живота на ромите, Клер вече можеше по-добре да разбере Никълъс. Способността им да живеят за мига, сякаш нямаше минало или бъдеще; оптимистичният им фатализъм; непринуденото им желание да пътуват — всички тези особени черти бяха наследството от циганите върху съпруга й.
И въпреки че лесно можеше да бъде сбъркан с тях и беше много обичан и уважаван в средата им, тя установи с благодарност, че не беше истински член на обществото им — част от съзнанието и духа му бяха съвсем различни от тесния свят на ромите. Чудеше се дали щеше да е по-щастлив, ако беше останал при тях. Може би някой ден ще го попита, но не и сега. Когато стигнеха Абърдар, трябваше да се справят с Майкъл.
Последната вечер обещаното пиршество се състоя с изобилие от храна, пиене и смях. В средата на трапезата се намираше малко прасенце, напълнено с ябълки и опечено на открит огън. Когато Клер приключи с порцията си, а вкусната огризка от печеното месо все още беше в ръката й, тя отбеляза:
— Надявам се, че това прасенце е придобито честно, но се страхувам да попитам.
Никълъс се захили. Тази вечер той прикриваше загрижеността си и се забавляваше с удоволствие.
— Придобито е. За късмет открих една гвинея в джоба на бричовете си, с които избягах. Дадох я на Коре — като компенсация за разноските им. Лично я видях да плаща за малкото прасенце.
Ани доближи дънера, на който седяха.
— И тъй като това е пиршество в чест на вашата женитба, ще организираме малък ритуал, а? Нито отвличане, нито оплакване, а нещо, което да символизира свързването ви.
Клер каза със съмнение:
— Не познавам вашите обичаи.
— Много е просто — бързо изрече Ани. Няма да има проблеми. Ще помоля Милош да извади цигулката. По-късно, Ники, ще ни посвириш на арфата.
Когато Ани се отдалечи, Клер изумено попита:
— Оплакване ли?
— Обикновено булката пее песен на майка си, оплаква се от това, че е била продадена и би желала да умре от мъка — обясни Никълъс.
Клер се взираше в него.
— Не е много уместно за празненство.
— Счита се като ново начало. Това и ритуалът на отвличането представят символично преданията за циганския произход.
Тя облиза останалата мазнина по пръстите си.
— Откъде произхождат циганите?
Преди да отговори, Никълъс отпи огромна глътка вино от делвата, пиеше по цигански обичай със съд, преметнат над рамото, и пръст, промушен през дръжката на съда. Ефектът беше поразителен.
— Тъй като циганите нямат писменост, никой не може да каже истината. Един езиковед в Оксфорд, който изучаваше езика им, ми каза, че според неговите предположения ромите са започнали да пътуват от Азия. Най-вероятно от северна Индия.
Докато премисляше какво беше чела за Индия, тя оглеждаше тъмнокожите хора наоколо и реши, че теорията на езиковеда звучи правдоподобно.
— Има ли устни предания за циганския произход?
— Много, повечето от които си противоречат едно на друго. — Той се ухили. — Има една стара поговорка: задай един и същ въпрос на двадесет цигани и ще получиш двадесет различни отговора. Или казано по друг начин, ако зададеш този въпрос на един циганин двадесет пъти, пак ще получиш двадесет различни отговора.
Клер се засмя.
— Искаш да ми кажеш, че постоянството не се счита за добродетел сред циганите.
— И всички, от най-младите до най-възрастните, могат да лъжат умело и гладко, когато е необходимо. — Той отпи нова голяма глътка вино от делвата, после я подаде на мъжа до него. — Лъжите им са плод на въображението или го правят за забавление. Възхищават се на всеки хитър човек, точно както почтеният мъж е на почит сред уелсците.
В далечния край на огъня Милош засвири на цигулката, а друг мъж започна да му акомпанира на дайре. Разговорите стихнаха и всички запляскаха с ръце в такт с музиката. Когато чувственото й тяло затрептя в ритъма на музиката, Ани се приближи и подаде на Клер тъмночервен шал.
— С Никълъс ще танцувате, като държите краищата на шала — обясни тя. — Така ще покажете, че вече сте свързани.
Макар танцувалните дарби на Клер да бяха минимални, тя желаеше да опита. Когато се изправи на крака, Никълъс предложи: