С мълчаливо съгласие те влязоха направо в спалнята им. Клер издърпа ботушите си и размърда пръстите на краката си с удоволствие.
— Ще позвъня за банята. И макар наистина да се забавлявах с приятелите ти, тъжно си мечтаех за гореща вода.
Той се усмихна, но имаше разсеяност в очите му. Престанала с шегите, Клер попита делово:
— Никълъс, какво ще правиш с лорд Майкъл?
Той въздъхна.
— Ще предам доказателството пред магистратите. Предполагам, че веднага ще арестуват Майкъл. Ако той не може да предостави някакво проклето добро обяснение, ще го сполетят сериозни неприятности.
— Той е богат и властен мъж. Това няма ли да му помогне да се измъкне?
Никълъс присви очи.
— Аз съм граф Абърдар и моето богатство и сила надминават неговите. Ако той стои зад опита да отнеме живота ни, няма да се измъкне от правосъдието.
За първи път тя забеляза прилика с неотстъпчивостта в характера на дядо му. Успокоена, че Никълъс иска да използва влиянието си, за да се защити, Клер каза:
— Радвам се, че ще оставиш това в ръцете на закона, а няма да омърсиш собствените си ръце.
— Не вярвам в дуелите. Те са варварска останка от средновековието. — Той свали шареното елече и шала. — Срещата на методистката ти група е тази вечер. Ще ходиш ли?
Беше забравила.
— Да, освен ако не искаш да остана с теб тази вечер.
— Не, върви. Искам да започна работа по песента за трагедията в мината. От няколко дена имам идеи. Но щом ще прекараме вечерта разделени, мисля да използвам приятно времето си през останалата част на следобеда. — Той й отправи поглед с откровено сексуално желание. — Нареди за банята. Много интересни неща могат да се направят в коритото.
Изчервявайки се, тя напрани това, което и помоли, и той се оттегли в стаята. Но вместо да се съблече, мина покрай другата врата, приближи се до бюрото в библиотеката и разсеяно надраска някаква бележка. Сложи печата си и позвъни на слугата.
Когато Уилямс се появи, Никълъс му подаде официалното съобщение.
— Ще го занесете на лорд Майкъл Кениън. По това време трябва да е в мината. Ако го няма, наредете на пратеника да го открие и да изчака отговора. И не казвайте на никого — особено на лейди Абърдар.
— Добре, милорд.
След като приключи с това, Никълъс се върна в стаята за преобличане. Нищо повече не можеше да бъде направено през тези няколко часа.
30
Когато разпозна печата, Майкъл Кениън със свити устни разгъна бележката. Текстът беше кратък и ясен:
Майкъл, трябва да говоря с теб насаме. Предлагам ти тази вечер в 19:00. Руините на Карбач са подходящ и неутрален терен, но ще се срещнем на друго място и време, ако пожелаеш, стига да е скоро.
— По дяволите! — изсъска Майкъл, след като прочете бележката. Смачка я и яростно я захвърли. — Проклетият Абърдар!
Пратеникът любезно попита:
— Това ли е отговорът ви, милорд?
Гневът на Майкъл бързо премина. Той потопи перото в мастилницата, после написа:
19:00 тази вечер в Карбач, сам.
Изчака да засъхне мастилото, запечата бележката, а после я подаде на пратеника. Мъжът се поклони и излезе.
Майкъл безизразно се вторачи в стената, изпитвайки вътрешното напрежение, което винаги го обземаше преди битка. Денят за уреждане на сметките беше дошъл. Дълбоко в душата си знаеше, че няма да избяга от това противопоставяне.
Погледна купчината документи върху бюрото, после я избута встрани. Беше му невъзможно да се съсредоточи върху датите за получаване на новото оборудване. Надигна се уморено, взе шапката си и излезе от кабинета. Когато мина покрай бюрото на Мадок, което се намираше точно пред вратата му, той каза:
— Тръгвам си. Има ли нещо, което искаш да обсъдим?
Мадок се облегна назад в масивния стол и сплете пръсти пред корема си.
— Не, всичко е наред.
Кениън леко кимна, въздъхна от облекчение и напусна.
Мадок се престори, че се връща към работата си, но всъщност се замисли за интересния малък епизод с пратеника на Абърдар. Изчака да минат десет, минути, надигна се и видя Кениън да се отдалечава. После влезе в кантората на господаря си — тази, която беше негова през последните четири години. И след като нямаше никакви други работници, не си направи труда да прикрие ожесточението си.
Много документи се пазеха в кабинета на Кениън, така че никой нямаше да го заподозре, ако го види вътре. Няколко пъти това се бе оказало голямо удобство.
След ругатнята на Кениън се бе чуло шумолене от смачкване и хвърляне на хартия. Мадок огледа пода и бързо намери направената на топка бележка в ъгъла на стаята. След като я приглади, прочете съдържанието й веднъж, после още веднъж и не можеше да повярва на късмета си. Щеше да е лесно, съвсем лесно. Определено Господ беше на негова страна.