Никълъс яздеше напред по пътя, който се издигаше високо над долината. Беше необичайно топъл ден за ранна пролет, а въздухът бе толкова чист, че Клер успяваше да различи всяко дръвче в далечината.
До старата каменна кариера имаше няколко мили и в началото те яздеха в пълно мълчание. Клер осъзна, че непрекъснато извръща поглед към Никълъс. Той яздеше като кентавър, сякаш се бе слял със своя кон и бе истинско удоволствие да го наблюдаваш.
По-късно пътеката се разшири, така че можеха да яздят един до друг. Никълъс се обади:
— Яздиш по-добре, отколкото очаквах, особено за човек, който се е учил на стар мързеливец, какъвто беше конят на твоя баща. Това животно имаше уста като гранит.
Тя се усмихна.
— Ако изглеждам уверена, трябва да припишем заслугата на Ронда. Приятно е да се язди животно, което е толкова доброжелателно и има такава плавна походка. Обаче Уилоу имаше своите предимства. Баща ми беше разсеян ездач, а и никога не се безпокоеше, че той ще избяга, ако го остави.
Сякаш между другото Никълъс подхвърли:
— Любопитен съм колко ли лоша е репутацията ми. Какво говорят хората в Пенрийт за трагичните събития отпреди четири години?
Ронда спря и вирна недоволно глава, когато Клер рязко дръпна юздите.
— Вярват, че след дълги години и много опити да нараниш дядо си накрая си успял, като си прелъстил съпругата му. Когато ви заварил заедно в леглото, той бил шокиран и получил удар, който го довършил. Твоята съпруга, лейди Трегър, изпаднала в ужас, когато разкрила какво се е случило. Изплашена, че ще й сториш зло, побягнала от Абърдар. През нощта вилнеела буря и тя загинала, когато каретата и излязла от пътя и паднала в реката.
Никълъс тихо попита:
— Това ли е всичко?
— Не е ли достатъчно? — отвърна Клер с остър тон. — Или може би трябва да добавя слуха, че дядо ти всъщност е умрял от циганска отрова и смъртта на съпругата ти не е нещастен случай, фактът, че си напуснал Абърдар същата нощ и не си се върнал, е наляло масло в огъня. Но разследването на съда не откри доказателства за криминално престъпление.
Никълъс добави с иронична нотка в гласа:
— Разбира се, има и такива, които вярват, че Старият Ник е способен да подкупи провинциалните магистрати, прикрили истината.
— Предполагаше се, но съдията бе много уважавана личност. А и кочияшът на лейди Трегър се закле, че наистина е било нещастен случай, резултат от настояването й да кара по-бързо въпреки предупреждението му.
— Споменавал ли е някога кочияшът закъде Каролайн е бързала толкова? Понякога се чудя.
За момент Клер се замисли, после поклати глава.
— Наистина не знам. Защо, има ли значение?
Той сви рамене.
— Вероятно не. Само бях любопитен. Напуснах бързо, без да науча всички подробности. Кочияшът все още ли живее в долината?
— Не. Когато ти напусна, повечето слуги бяха уволнени и трябваше да си търсят другаде работа. — Тя не успя да се сдържи и добави: — Най-малко тридесет души загубиха работата си, когато къщата беше затворена. Помисли ли за това, когато си тръгна?
След дълго мълчание той отговори:
— Ако трябва да бъда откровен, не.
Докато изучаваше профила му, тя забеляза напрежение, което не беше обичайно за него. Искаше й се той да изпита угризение на съвестта, но сега, когато й се отдаде тази възможност, тя почувства нужда да го успокои.
— Имаш обаче и поддръжници. Баща ми никога не повярва, че би могъл да постъпиш толкова жестоко.
Клер също не можеше да повярва в най-лошото. Надяваше се, че Никълъс щеше да се възползва от възможността да отрече обвиненията, ще й даде някакво правдоподобно обяснение за случилото се, което й изглеждаше толкова порочно и неморално. Вместо това той унило изрече:
— Баща ти беше светец. А аз съм грешник.
— И страхотно се гордееш с това, нали?
— Разбира се. — Изразителните му вежди се извиха. — Всеки трябва да се гордее с нещо.
— Защо не се гордееш с честността си, с милосърдието си или с познанията си? — разгневено попита тя. — С добродетелите на възрастните, а не с пороците на малките момчета.
За момент Никълъс сякаш се смути. После отново се върна към безгрижния си тон.
— В Абърдар дядо ми си приписваше всичките добродетели. Порокът беше единственото нещо, което остана за мен.
Клер се намръщи.
— Старият граф е мъртъв от четири години, а ти си възрастен мъж. Намери друго извинение или се научи да бъдеш по-добър.
Изражението му се помрачи.
— Гълчиш повече като съпруга, отколкото като любовница.
Осъзнавайки, че беше казала твърде много, тя го поправи:
— Като учителка.
— Сигурен съм, че твоите уроци ще бъдат сериозни, нравствено възвишени и почтени — унесено рече той. — Но какви неща ще научиш ти от мен?