Макар Клер да замълча, тя знаеше отговора на въпроса му: всичко, което щеше да научи от Никълъс, ще бъде опасно.
4
От години Никълъс не бе ходил в старата каменна кариера, а и тогава бе станало случайно. Този път обаче той изучи оголената скалиста местност по-внимателно. Като слезе от коня си, каза:
— Очевидно отдолу всичко е шисти под тънък слой пръст.
— Един приятел, който разбира от плочи, казва, че материалът с десетилетия няма да се изчерпи. — Клер спря кобилата си и се подготви да слезе, после замръзна на място, когато Никълъс се приближи до нея.
Той се вгледа в уплашеното й лице и й се усмихна успокоително. В добре ушитите си момчешки дрехи тя изглеждаше по-млада и много по-строга — много повече приличаше на привлекателно хлапе, отколкото на учителка.
— Трябва да свикнеш да се отпускаш повече, когато си с мен, а не да настръхваш като кокошка. — Той й помогна да слезе от малкото конче, после задържа ръката си върху нейната. — Предполага се, че любовницата се радва на допира на любимия си.
За миг пръстите й трепнаха, после се отпуснаха, когато усети, че беше готов да я пусне.
— Не съм ти истинска любовница.
— Не е нужно да споделяш леглото ми, но възнамерявам да се отнасям към теб като към любовница във всяко друго отношение. Което означава, че ще прекараш следващите три месеца много по-приятно, ако успееш да се отпуснеш и да се забавляваш. — Той погали нежно тънките й пръсти. — Обичам да докосвам — женската плът е възхитителна и по-различна от тази на мъжете. Като твоята ръка. С дребни кости, съвсем нежна, но въпреки това не като слабата безпомощна ръка на дама, която никога не е правила нищо по-енергично от вдигането на вилица. Очарователно ловка ръка. Ако я използваш при любенето, тя ще бъде удивително сръчна.
Очите на Клер се разтвориха широко и ръката й потрепери в неговата. Не беше реакция на отвращение. Клер копнееше за физическа топлота, макар графът да се съмняваше, че тя я познава. Трябваше да използва този копнеж, бавно да подклажда страстното й желание и да го направи толкова неудържимо, че тя да не може повече да го отблъсне. Но трябваше да стори всичко постепенно, защото тя щеше да се бори срещу всяка негова стъпка по пътя към отдаването.
Той отново се зачуди кое щеше да се окаже по-властно: нейната добродетел или силата на неговото убеждение. Неувереността му в победата го накара да почувства копнеж, по-силен, отколкото някога бе изпитвал.
Той пусна Клер и върза двата оседлани коня, после небрежно обгърна с ръка талията й и я съпроводи през тревата до най-близката оголена плоча. Въпреки дебелия пласт дрехи на палтото и ризата й той я усети как се напряга, а след малко се отпуска, приела близостта му. Като се наслаждаваше на гъвкавите й движения, мислено се усмихна. Интимността беше мрежа, изтъкана от множество нишки и всяко малко покорство от нейна страна беше нова победа.
Когато стигнаха скалистата издатина, той се отдалечи от Клер и внимателно проучи неравните тъмни пластове с леко вдлъбнати камъни.
Изведнъж му хрумна идея.
— Отдръпни се.
Той вдигна един огромен камък, после с всичка сила го разби върху оголената скала. От удара се чу силен трясък, който проглуши ушите им. Разпиляха се малки късчета. Огромно дебело парче се отдели от голата скала, разкривайки няколко квадратни сантиметра абсолютното гладка повърхност.
Той плъзна длан по плочата.
— От това може да стане добра повърхност за билярдна маса.
Веждите й се събраха.
— Защо искаш да поставяш шист върху билярдната маса?
— Дървото често се изкривява, особено в по-влажните местности като в Уелс — обясни той. — Като се съединят няколко парчета от този шист и се покрие със зелено сукно, може да се получи идеална повърхност за билярдна маса.
— Каква несериозна употреба на хубавия шист.
— Ето един урок, Клер. Лекомисленото обикновено е далеч по-изгодно от практичното. — Той изтупа ръцете си от прахта и се извърна. — Ще наема дърводелец от областта, който да направи плот за масата в Абърдар. Ако се окаже подходяща, можем да намерим изгоден пазар за най-висококачествения шист. — Неочаквано сложи ръка върху рамото й. — Покажи ми останалата кариера.
Следващия час прекараха в бродене из околността, изучаваха качеството на откритите плочи, смяха се на чудно игривите движения на агънцата, които подскачаха около пасящите си майки. Никълъс откри, че е толкова вълнуващо да работи с Клер, колкото и да влиза в спорове с нея — заради бързия й ум и решителен характер, което я правеше различна от другите жени. И в допълнение тя изглеждаше съблазнителна дори в строгото си облекло, с ботуши и бричове.