— Учудващо тромави са.
— Само на сушата. Те сякаш летят във водата. Там са подвижни и грациозни като рибите. Наблюдавай онези два пингвина, когато влязат в езерото.
Клер проследи погледа му и видя как телата, ниски, набити и несръчни на сушата, станаха учудващо подвижни и гъвкави под водата. Пингвините за дълго се скриха от погледа им, след което изникнаха на повърхността толкова бързо, че тя едва успя да ги види, преди да изчезнат отново.
— Мога да ги гледам с часове. Разбирам защо си положил толкова усилия да ги пренесеш.
Той изгледа замислено пингвините.
— Преди известно време смятах да създам менажерия, изпълнена изключително с черно-бели животни.
— Затова ли винаги се обличаш в черно и бяло? Май се опитваш да откриеш място, където самият ти ще паснеш идеално?
— Не, защото харесвам зебрите почти толкова, колкото и пингвините. Зебрите са африкански животни, които приличат на понита, но с окраска от черно-бели ивици.
Заинтригувана, Клер се опита да си ги представи.
Още три пингвина се гмурнаха във водата. Никълъс каза:
— По-хубави са в езерото. Приличат на подводен балет. — На лицето му се появи палаво изражение. — Хайде да ги наблюдаваме. Днес е топъл ден — идеално време за плуване. — Той се отдалечи на около десет крачки от каменистия бряг, свали фрака и жилетката си и започна да развързва шалчето си.
Напълно забравила за пингвините, Клер го изгледа с увиснала долна челюст.
— Не можеш просто да си свалиш дрехите и да скочиш във водата.
— Разбира се, че мога. — Той подхвърли шалчето си върху купчината дрехи. — Ако ти бе добра любовница, щеше да направиш същото. Въпреки че тогава можеше и да не стигнем до водата.
— Не говориш сериозно — измърмори тя нервно.
— О, Клер, колко малко ме познаваш. — Той седна върху един камък и издърпа ботушите, после стана и разкопча ризата на врата си. — Надявам се, че пингвините няма да решат да използват дрехите ми за гнездо — икономът ми ще се вбеси.
Когато той издърпа ризата през главата си и разкри гладката си тъмна кожа, тя заекна:
— Пре… престани. Не е прилично това, което правиш.
— Защо? Пингвините, зебрите, пауните и всички останали същества на земята ходят само с кожата, която Господ им е дал. Явно това е неестествено за хората, защото те винаги я покриват. В по-топлите части на света това не се прави. — Той се засмя и хвърли ризата върху нарастващата купчина дрехи.
Гърдите и раменете му бяха толкова красиви и мускулести — като на гръцка статуя, но изпълнени с живот, много по-привлекателни от мрамора. Клер онемя. Не можеше да отклони очи от черните като абанос косми, покриващи гърдите му. Стрелна поглед към тъмната ивица косми върху корема, която изчезваше под ръба на панталоните му.
— Разбира се, ти няма да искаш да се присъединиш към мен. Водата ще е студена, но слънцето грее, а балетът на пингвините е доста рядка гледка. — Той започна да разкопчава панталоните си.
Клер хукна. Без да погледне назад, тя извика задъхано:
— Ще те изчакам при конете.
Силният му смях я настигна в гората.
Клер продължи да тича, докато езерото се скри от погледа й, после спря и се облегна на едно дърво. Сърцето й лудо биеше. Мъчейки се да успокои дишането си, направи ужасяващо разкритие.
Отчаяно искаше да остане и да види голото му тяло.
Ноктите й така силно се забиха в ствола на дървото, че откъртиха парче кора. Как можеше да желае нещо толкова неморално? Как можеше двадесет и шест годишна жена с безупречно поведение толкова бързо да забрави добродетелта?
Съзнанието й трескаво търсеше успокоение и разумно извинение да се върне и да погледа как той плува. Може би… може би, ако видеше Никълъс сега, щеше да омаловажи магическата му мъжественост, така че, ако той пак направи нещо такова, да може да го приеме по-хладнокръвно.
Дори когато събра мислите си, беше сигурна, че се заблуждава. Простата истина беше: желанието й бе толкова силно, че нямаше да устои и щеше да се върне. С лице, сковано и измъчено от укор, Клер се извърна и тихо тръгна обратно. Когато стигна края на горичката, тя се скри зад един храст — знаеше, че ако Никълъс я забележи, ще умре от срам.
С гръб към Клер, той влизаше във водата. Кожата му блестеше в тъмно златисто под слънчевата светлина. Тя се вторачи омаяна в извивката на силния му гръб и стегнатите мускули на бедрата му, изпъкващи при всяка негова крачка. Беше прекрасен като езически бог, в хармония с природата, естествен като вятъра и дърветата.