Клер забеляза, че да помоли Дилис за приборите от банята е по-трудно, отколкото да накара ученичката да каже таблиците. Обаче не успя да се сдържи да не помогне, когато Дилис влезе в стаята с двете тежки медни ведра гореща вода. Ако беше истинска лейди, предположи Клер, щеше да стои и да остави момичето да се мъчи само.
Огромната седяща вана беше истинска наслада; Клер никога не бе си позволявала лукса да се къпе в толкова много топла вода. Тя се кисна в коритото толкова дълго, че накрая се наложи да оправи косата си и да се облече на бегом.
Само една от роклите й беше подходяща за вечеря, но бе стара и никога не е била модерна. Обаче наситената синя материя бе в хармония с очите й, а деколтето разкриваше гладката кожа на раменете й.
Тя сведе поглед, като се опита да си представи как ли ще изглежда в модна рокля с изрязано деколте. Със съжаление установи, че дори да притежава такава дреха — и да има куража да я облече — резултатът с нищо няма да е по-забележителен.
След като подсуши косата си и я уви в лъскав кок на тила, тя се огледа критично в огледалото. След банята косата й леко бе бухнала около лицето и смекчаваше типичната й строгост. За щастие кожата й беше гладка и имаше естествения розов цвят, типичен за уелсци.
Образът в огледалото отразяваше точно нейната същност: една скромна жена в пълния смисъл на това понятие. Гордостта облагородяваше външността й, макар тя да беше твърде обикновена, за да породи у граф Абърдар неудържимо страстно желание. Клер благодари на Бога за това. Беше й доста неудобно да бъде обект на съблазнителните му погледи — ако той наистина бе решил да я ухажва, тя нямаше да успее да му се противопостави.
Следа като избърса овлажнелите си длани, тя слезе долу за вечеря. Денят скоро щеше да приключи и Клер не можеше да спре да мисли кога графът щеше да поиска първата си целувка. И по-важното — как щеше да реагира тя, когато го направеше?
Никълъс вече бе в семейния салон и си наливаше питие от гарафата. Облечен с красиво черно сако и панталони, изглеждаше готов за вечеря сякаш с принц-регента. Тя спря на входа, внезапно връхлетяна от абсолютната нелепост на ситуацията. Какво, за Бога, правеше тя, обикновената Клер Морган, в Абърдар?
Когато чу стъпките й, той вдигна поглед и замря, втренчил поглед в нея.
— Тази вечер изглеждаш прекрасно, Клер.
Долови толкова топлина в гласа му, че потрепери. Не само беше богат и красив, но имаше способността да накара една жена да се чувства красива й да усеща любовта, с която се обръща към нея. Може би именно това беше талантът на развратника.
— Благодаря — отговори тя, опитвайки се да прозвучи така, сякаш комплиментите бяха нещо обичайно в живота й. — Ще бъде ли неприлично да отбележа, че и ти си гледка, която може да покори сърцето на всяка жена?
Той я погледна с надежда.
— Нима си покорена?
— Ни най-малко. — Опитваше се да звучи строго, но не можа да удържи усмивката си.
— Жалко. — Той се протегна към друга гарафа. — Искаш ли да ти налея малко шери?
За миг наистина реши да приеме, но поклати глава.
— Не, благодаря.
— Точно така — методистите отбягват всичко, което се счита за силно питие. — Той постави гарафата на масата и се замисли.
— Пиеш английска светла бира, нали?
— Разбира се, всички пият.
Той вдигна бутилката.
— Тогава опитай от това немско вино. По-слабо е дори от бирата. — Докато тя се колебаеше, той каза: — Давам ти дума, че от него няма да се напиеш дотолкова, че да затанцуваш върху масата. — И маниерно въздъхна с подчертано съжаление. — За нещастие.
Тя тихичко се засмя.
— Много добре, ще опитам малко. Но не трябва да се тревожиш за масата — аз въобще не танцувам.
— Боже, забравих това. — Той отвори бутилката и напълни чашата й с вино. — Какво правят методистите, за да се забавляват?
— Молят се и пеят — бързо отвърна тя.
— Ще трябва да разширя репертоара ти. — Подаде й чашата. — Ще полеем ли сътрудничеството ни?
— Добре. — Тя вдигна чашата си. — След три месеца мината може би ще бъде в безопасност, а селището Пенрийт — по-богато и по-щастливо. Освен това се надявам да достигнеш до духовно пречистване, да станеш трезв вярващ човек, а аз отново да се прибера у дома с неопетнена репутация и кариера.
Той чукна чашата си в нейната и черните му очи заблестяха.
— Моето определение за взаимно задоволство леко се различава от твоето.
— И как?
Той се ухили.
— По-добре да не ти казвам. Сигурно ще плиснеш виното в лицето ми.
Клер с учудване установи, че се закача с мъж. И не само че поддържаше шеговития им разговор, изпълнен с неприлични намеци — тя се забавляваше.