— Съвпадение ли беше реакцията ти, или наистина си бил член в някаква секретна служба?
— Определено си твърде умна, за да съм спокоен. — Той замислено отпи от виното си — Предполагам, че няма да навреди, ако ти кажа, че един стар приятел от мината ме включи в секретната си дейност и понякога му подавах информация, която си мислех, че може да го интересува! От време на време действах и като куриер, ако това съвпадаше с плановете ми. Никога не съм бил сериозен шпионин. Щеше да ми дойде твърде много.
Заинтригува се от нежеланието му да си признае, че е служил на страната си. Може би не бе чак такъв нехранимайко, за какъвто се представяше — иначе само би се забавлявал от шпионирането.
Уилямс и Дилис влязоха заедно в стаята. Момичето хвърли нервен поглед на графа, докато събираше чиниите от първото ястие. Уилямс постави поднос с прегорено на вид агнешко пред господаря си, после сервира половин дузина други ястия. След малко, когато икономът излезе, Никълъс си отчупи от месото.
— Ако можем да съдим по супата, Гладис е вече извън кухнята. Това също не е много обещаващо.
Когато Клер опита от твърдото месо, тя трябваше да се съгласи. Никълъс се намръщи, когато хапна от чинията си.
— Нещо трябва да се направи.
Забелязвайки замисления му поглед, Клер остави вилицата и направи мила гримаса.
— Да, добра готвачка съм, но няма да имам време да работя и в кухнята. И не се опитвай да ме убеждаваш, че любовницата на всичко отгоре трябва и да готви на своя любим.
— Не мисля да прахосвам ценното ти време в кухнята — усмихна й се палаво. — Но една любовница може да прави интересни неща с храната. Да ти обясня ли?
— Не!
— Може би друг път. — Той бодна варения картоф, който бързо се разпадна в безформена бяла каша.
— Познаваш ли някой добър готвач, който търси работа?
— Не и в долината. Можеш да намериш някой в Суонзи, но ти вероятно ще предпочетеш да ти изпратят от Лондон. Там трябва да има агенции, които са специализирани в наемането на френски готвачи за домовете на аристократите.
— Френските готвачи са необикновено темпераментни и повечето от тях биха полудели от скука в Уелс. Няма ли наоколо някоя добра провинциална уелска готвачка?
— Разбира се, за един джентълмен храната трябва да е много изискана.
— Обичам местните ястия, стига да са приготвени добре. — Той се замисли дълбоко и избута зловещите на вид бучки в края на чинията си. — Дори пингвините ще се присмеят на тази риба. Сигурна ли си, че не познаваш компетентен човек, който би могъл да започне скоро — за предпочитане от утре?
Благородническата му нетърпеливост я накара да се усмихне.
— Има една жена в Пенрийт, която е работила в Абърдар като помощник-готвачка, преди да се ожениш. Не е напълно обучена, но винаги, когато съм яла в дома й, храната е била чудесна. И може да приеме работата — съпругът и загина в рудника миналата година.
Никълъс загреба с лъжичка тайнственото вещество в чинията си. Беше кафяво и хлъзгаво.
— Какво е това? Не, не ми казвай. Бих предпочел да не знам. Ако можеш да придумаш и доведеш вдовицата утре тук, ще ти бъда дълбоко благодарен.
— Ще видя какво мога да направя. — Клер сбърчи нос при вида на студеното, посивяло и меко, брюкселско зеле. — Самата аз съм заинтересована от резултата.
След още няколко минути ентусиазирано дъвчене Никълъс успя да проговори:
— Сега, когато имаше време да помислиш, реши ли как ще обновиш къщата?
— Разгледах приземния етаж. Основно чистене и изнасяне на някои мебели ще свърши чудесна работа. — Клер хапна за опит от една ябълка, която изглеждаше не само вкусна, но и годна за ядене. — Не искам да променям радикално нищо. Когато се ожениш повторно, сигурна съм, съпругата ти ще има свои собствени планове.
Никълъс така тръшна чашата с вино на масата, че едва не я счупи на парчета.
— Не се тревожи за това. Никога няма да се оженя повторно.
Клер долови непозната досега мрачна нотка в гласа му, а лицето му беше помръкнало като гръмоносен облак. Имаше вид на мъж, който бе обичал съпругата си и скърби дълбоко.
Покойната Каролайн, виконтеса Трегър, беше дъщеря на граф и бе получила титлата и богатството след своята женитба. През месеците, когато живя в Абърдар, тя рядко слизаше в селото, но веднъж Клер я беше видяла да язди. Съпругата на Никълъс беше висока, представителна блондинка, толкова удивително красива, че караше хората да се вторачват в нея. Не се учудваше, че загубата й все още мъчи Никълъс. Скръбта му трябва да е била утежнена от вината на собствената му роля за преждевременната смърт на съпругата му.
Клер отново се почуди какво действително се бе случило през онази съдбоносна нощ, когато старият граф и лейди Трегър бяха починали. Беше й трудно да повярва, че Никълъс е бил чак толкова луд от страстно желание, за да пренебрегне благоприличието и да вкара в леглото си съпругата на дядо си. Втората графиня, Емили, беше само няколко години по-възрастна от заварения си внук, но макар да е била привлекателна, едва ли можеше да се сравнява с Каролайн.