Освен ако… може би Никълъс е мразил дядо си толкова силно, че е искал да нарани стария мъж по най-жестокия начин, който е можел да си представи.
Мисълта, че Никълъс вероятно е прелъстил графинята с такива низки подбуди преобърна стомаха на Клер. В съзнанието й неочаквано се завъртя калейдоскоп от страховити картини: Никълъс и съпругата на дядо му, хванати на мястото на прегрешението; старият граф — повален от смъртоносния сърдечен удар, Каролайн — разтърсвана от ужас, за да намери смъртта си, бягаща от чудовището, за което се е омъжила.
Ако това се бе случило, то Никълъс беше морално отговорен за смъртта на съпругата и на дядо си, дори да не ги е убил със собствените си ръце. Клер все още не можеше да повярва, че е постъпил толкова долно. Макар да беше див, тя не бе забелязала някаква злонамереност в него.
Но беше възможно, и тя вярваше, че той е действал по-скоро импулсивно, отколкото с обмислена порочност. Ако неволно е причинил нещастието, би имал предостатъчно причини да се чувства виновен.
Отвратена, тя бутна чинията си встрани.
Без да долавя мрачните й мисли, Никълъс каза:
— Съгласен съм. Това не може да се яде.
За момент Клер се почувства объркана — беше невъзможно да върже кошмарните си видения с жизнерадостния палав мъж, който седеше срещу нея. Съвсем ясно разбра, че ако издържи три месеца в компанията му, ще трябва да прогони слуховете за неговото минало от главата си. В противен случай щеше да полудее. Никълъс вече се беше намръщил, наблюдаваше я, чудеше се какво не е наред. С усилие тя успя да каже спокойно:
— Ще си ходя.
Той се напрегна.
— Ще прескоча убежището. Намирам, че си много по-интересна — точно каквато трябва да бъде една любовница.
— В този момент не се намирам за много интересна. — Тя стана. — Сега мога ли да се прибера в стаята си, или задължението да ти правя компания цяла вечер е част от нашето споразумение?
Той също стана.
— Не мисля, че ще бъде честно да те насилвам да понасяш компанията ми през цялото време — но ако имаш желание, бих искал да останеш. Още е много рано.
В гласа му имаше нотка, изпълнена с копнеж. Може би бе самотен. И нищо чудно, след като нямаше приятели или семейство в Абърдар. Все пак предполагала, че може да страда от самота.
Състраданието се оказа по-силно от нуждата й за усамотение.
— Как се забавляват модерните хора вечер? — Забелязвайки блясък в очите му, тя бързо добави: — Не, няма да направя това, което си мислиш.
— Не само умна, но и проницателна. Е, щом нищо друго не ни остава, нека да поиграем билярд.
— Не си ли чувал за почтени занимания? — колебливо попита тя. — Четенето би било прекрасен начин да прекараш вечерта.
— Друг път. Не се тревожи — в билярда няма нищо неморално. Единствената причина някои твои непорочни приятели да порицават играта е заради риска да попаднат в лоша компания. — Устните му потръпнаха. — След като вече ми се натрапи, не виждам с какво няколко игри билярд могат да влошат положението ти.
Тя усети, че се смее тихо, когато той взе разклонения свещник и я изведе от стаята. Установи със съжаление, че истинската опасност не беше лошата компания, а смехът. Щеше да бъде трудно да се справя с това, когато настанеше време да напусне Абърдар.
6
Стаята за билярд беше в най-отдалечената част на къщата. Докато Клер запали свещите върху полилея, спускащ се от средата на тавана, Никълъс накладе огъня в камината, за да затопли влажния пролетен въздух. После издърпа кадифената покривка от масата. Във всички посоки се разхвърча прах и Клер закиха.
— Съжалявам. — Сгъна покривката и я сложи в ъгъла. — Нов провал в домакинството.
— Започвам да си мисля, че ролята на домакиня няма да ми остави време да бъда любовница.
— Мога да живея и в прах — неочаквано измърмори той.
Клер неволно се усмихна, което очарова Никълъс. Пораждането и улавянето на тази усмивка беше като опитите да докоснеш малко срамежливо жребче — ключът беше в търпението.
Никълъс извади от шкафа комплекта топки от слонова кост и ги постави върху масата, покрита с тънко сукно.
— Каква щека искаш: жезъл или стик?
— Каква е разликата?
Подаде й жезъла, който представляваше метален прът с разширен гладък дървен връх.