Изведнъж той наведе глава и се засмя. Може би беше разочарован, но също така се чувстваше по-пълен с живот, откогато и да било. И това се дължеше на неговата методистка-кокетка.
Клер тихо отвори вратата на училището и пристъпи в обикновената, с бели варосани стени, стая. Повечето ученици работеха самостоятелно, докато Марджед обясняваше с тих глас урока по аритметика на най-малките деца.
Всички извърнаха глави при влизането на Клер и стаята мигновено се изпълни с шепот и кикот. Марджед също вдигна поглед. Тя се усмихна и обяви, както винаги:
— Време е за обяд. Поздравете госпожица Морган и можете да излезете.
Освободените деца се струпаха около Клер, сякаш бе отсъствала месеци, а не ден и половина. След като отвърна на поздравите им и направи някои подходящи забележки — „Успя да научиш изваждането, Иънто. Чудесно!“ — тя се приближи и прегърна Марджед.
— Как се справяш?
Засмяна, приятелката й приседна на ръба на очукания чин.
— Вчера си мислех, че няма да оцелея.
— Лорд Абърдар иска да влезе в мината, за да види условията там, а не би искал Джордж Мадок да знае за това. Дали Оуен — каза мрачно Клер — ще има нещо против да го заведе?
Марджед прехапа устни.
— Ако Мадок разбере, Оуен може да си има неприятности.
— Знам, че е опасно — призна си Клер, — но ако се случи най-лошото и той бъде уволнен, сигурна съм, че негова светлост лордът ще му намери друга работа. Не казвай на никого освен на Оуен, но Абърдар спомена, че иска отново да отвори и развие каменната кариера за шисти.
— Значи успя, Клер! Клер, това е чудо.
— Малко е рано да се радваме. Той заяви също, че ще говори с лорд Майкъл Кениън за мината, но мисля; че иска да види сам проблемите, вместо да се доверява на думите на една жена.
— Ще бъде добре да иде в рудника: иначе никога няма да разбере. — За момент Марджед се замисли. — Мадок винаги се прибира вкъщи за час-два по обяд, така че утре ще е удобно да заведат негова светлост в рудника. Тази вечер ще говоря с Оуен, когато се прибере вкъщи. Ако има проблем, ще изпратя съобщение в Абърдар, но ако не го получиш, доведи лорда там на обяд. — След като уточниха подробностите, тя извърна яркосините си очи към Клер. — Как се справяш с графа демон?
— Досега добре. — Клер взе едно подсолено паче перо за писане и джобното ножче от бюрото и механично започна да остри. — Не беше много доволен, че реших да приема предизвикателството му, но прие присъствието ми с благоприличие.
— Какво ще правиш?
Ножчето трепна и Клер едва не се поряза.
— Както изглежда, ме провъзгласи за домакиня. Даде ми право да наема персонал, да изчистя и пренаредя къщата, за да стане по-удобна за живеене.
— Какво мисли за всичко това Рийс Уилямс?
— Тази сутрин, преди да дойда до Пенрийт, говорих с него и той е възхитен. Доста му е трудно да се грижи за тази огромна къща само с две прислужници. — Тя отново започна да остри перото. — Прекарах сутринта в селото и наех хора за временна работа, които ще имат възможност да останат за постоянно, ако графът реши да остане в къщата.
— Сигурна съм, че не ти беше трудно да намериш желаещи.
Клер кимна.
— Не само приеха, но всички тръгнаха за Абърдар веднага след като говорихме. На Рийс Уилямс му трябват най-малко дузина души, които да мият и бършат прахта, а госпожа Хауел е наета в кухнята. Дори и да не пренареждаме къщата, то тя поне скоро ще бъде изчистена.
— Направи ли нещо лорд Абърдар, с което да потвърди репутацията си на развратник?
Ножът разцепи перото на две.
— Съжалявам… съсипах ти перото. — Клер внимателно го остави обратно на бюрото. — Според мен има вид повече на самотник, отколкото на развратник. Вероятно продължава да скърби за съпругата си. Както изглежда, ме иска заради компанията — някой, с когото да се заяжда.
— Звучи по-интересно от домакиня.
— О, щях да забравя. Срещнах „странните животни“ и те са пингвини — много очарователни същества. Лорд Абърдар каза, че можем да доведем децата да ги видят.
— Чудесно! След няколко седмици, когато времето се оправи, можем да организираме пикник. Няма да има никакъв проблем да дойдем с няколко каруци.
След това те прехвърлиха разговора върху училището. След като Клер отговори на въпросите на Марджед, си тръгна към Абърдар.
Когато пристъпи във фоайето, работата беше в разгара си. Коридорът и близкият салон бяха изпълнени с упорито работещи хора уелсци, до един пееха в хор с умение и с ентусиазъм. Музиката придаваше празнична атмосфера на дейността им и за кратко даде възможност на Клер да си представи какво би представлявал един оживен Абърдар.