Извръщайки поглед към Клер, той отвори уста, за да каже нещо, но замръзна на мястото си.
— Откъде, по дяволите, измъкнахте това?
Гневът му беше толкова неочакван, че Клер се скова за миг. После си спомни, че стои под портрета на лейди Трегър. Тя преглътна и измърмори:
— От тавана.
Никълъс вдигна камшика за езда и замахна към нея с дива ярост. Клер остана с отворени уста и инстинктивно вдигна ръка да защити лицето си.
Чу се тих свистящ звук, последван от силен яростен удар. Клер не усети нищо и за миг, объркана, се чудеше дали не е ударена и вцепенена от уплаха.
И едва когато Никълъс дръпна камшика обратно и замахна отново, Клер осъзна, че не тя е прицелът. Разрезите жестоко разсичаха нарисуваното лице на починалата му съпруга.
Той изсъска:
— Махай това оттук. Веднага!
Извърна се и излезе от стаята, затръшвайки вратата с такава сила, че стъклените висулки на лампионите се раздрънчаха.
Зашеметена, Клер се отпусна върху стола. Очакваше той да реагира на портрета с изненада, може би със скръб и беше подготвила кратка реч за сполетялата го загуба и продължаването на живота. Но тази ярост разби предишните й представи. Възможно бе реакцията да е резултат от скръб и вина на съпруг — но не и изражението на лицето му, което повече пламтеше от омраза, отколкото от любов.
С разтреперани ръце тя позвъни на Уилямс. Той бързо се появи с мрачно лице.
— Негова светлост не хареса ли подредбата?
— Хареса салона. Портретът беше това, което го разгневи. — Тя посочи към картината. — Трябва да го преместим. Незабавно.
Очите на иконома се разшириха, когато видя, че портретът имаше разрез във формата на Х през красивото лице на лейди Трегър.
— Ще го сваля веднага. Мястото празно ли да остане?
Клер с усилие се мъчеше да мисли трезво.
— Закачи портрета на стария замък при залез слънце. Има същия размер.
После тя се качи на горния етаж и позвъни за банята. Този път Дилис й помогна при внасянето на горещата вода и двете момичета си побъбриха жизнерадостно. Къщата беше започнала да оживява.
Топлата вода я отпусна и намали тревогата й, успокои болящите я мускули. Реши по време на вечеря да се държи така, сякаш нищо не се бе случило. Това означаваше, че трябва да се облече и да се приготви, за да бъде добра компания за вечерта.
След като изсуши косата си, тя я изви в кок, както предната вечер. Трябваше да облече същата синя рокля, тъй като не притежаваше нищо друго. Готова за нови неприятности, тя слезе долу.
Салонът, в който сутринта имаше толкова хора, беше празен, когато пристигна, а Никълъс се появи точно когато часовникът удари шест часа. Той беше облечен безупречно, като предната вечер.
— Направо в трапезарията ли ще отидем? Нетърпелив съм да изпробвам уменията на новата готвачка.
Плахо почувства благодарност, защото, както изглеждаше, той се престори, че случката в салона изобщо не се е състояла. Но когато го улови под ръка, тя усети напрегнатостта на мускулите под елегантния му черен фрак. Гневът му не беше утихнал, но поне не бе насочен към нея.
Започна да се отпуска, когато Уилямс и един от новоназначените слуги сервираха вечерята. Никълъс каза:
— Уилямс, разбрах, че много си допринесъл за пренаредбата на салона. Добре свършена работа.
Икономът се изчерви от удоволствие и стрелна с благодарствен поглед Клер.
— Благодаря, милорд. Удоволствието беше изцяло мое.
Клер не можа да не се възхити на Никълъс, който очевидно бе научил как няколко добри думи можеха да имат огромен ефект и да печелят доверие. От това, което беше чувала, старият граф никога не бе овладял този урок. Никълъс се зае с плешката и отбеляза:
— Пак агнешко, но този път приготвено както трябва. Препечено, хванало коричка, с много доматен сос, нали?
— Точно. Един от специалитетите на госпожа Хауел.
Печените картофи бяха хрупкави и горещи, аспержите вкусни, а задушената пъстърва, внимателно отделена от костите. Това беше най-хубавата храна, която Клер бе имала от месеци. Ако Никълъс се подиграеше на ястията, тя щеше да се изкуши да излее соса с праз лук и сирене върху главата му, но той се нахрани с очевидно удоволствие.
След като си бе поръчал втори път от всичко, той бутна чинията встрани и щастливо въздъхна:
— Удвоете заплатата на госпожа Хауел.
Клер за малко да изпусне вилицата си.
— Но ти не знаеш колко получава.