Звучеше твърде лесно, когато той не беше наблизо.
Като остави прозореца отворен, тя облече нощницата си и се мушна в широкото легло. Трябваше й време да се отпусне, но постоянното барабанене на дъжда й помогна и се заунася.
Докато се люлееше между действителността и просъницата, сред капките на дъжда се понесе тиха музика като част от съня й.
Това я събуди напълно. Как можеше да се чува музика посред нощ в почти празната къща? И каква музика беше — нежна мелодия, неуловима като вълшебна песен.
Косата й настръхна, когато се опита да си спомни дали някога бе чувала мълва за духове в Абърдар.
Наметна се с халата и излезе. Музикалният призрак я поведе към стаята в най-отдалечения ъгъл на приземния етаж. Бледа светлина се долавяше под вратата, това я успокои — както знаеше, духовете не се нуждаеха от свещ.
Любопитна, натисна дръжката. Когато вратата се отвори наполовина, Клер спря удивено. Обитателят на стаята не бе призрак.
Но дух би я изненадал по-малко.
8
Клер разбра, че се намира в музикалната стая, а този, който я обгърна с омайващ проницателен поглед беше Никълъс, Той седеше в креслото до проблясващия огън със замечтано лице, а на лявото му коляно се опираше малка арфа. В контраст със спокойното му изражение пръстите му танцуваха по металните струни, издаващи мелодия, която наподобяваше пеещи звънчета.
Изражението му беше особено. Сега не беше дързък аристократ или опасен развратник, а въплъщение на легендарен келтски странстващ бард — мъж с дарования и скръб, прелели отвъд душата на обикновения човек.
Уязвимостта му приканваше Клер, нашепваше, че може би тя и Никълъс все пак не бяха толкова различни. А такива мисли бяха опасни.
Той запя на уелски, ниският му глас изпълни стаята, сладък и плътен като тъмен мед.
След още два реда радостната пролетна мелодия се смени с жална елегия.
Той тъжно повтори последния стих, цялата скръб на света бе събрана в гласа му.
Макар мелодията да й беше непозната, Клер разпозна думите — част от средновековната „Черна книга на Каермархен“ — древен уелски текст. Сълзи изпълниха очите й заради познатите думи, които никога не бяха я докосвали така дълбоко.
Когато последните ноти заглъхнаха, тя въздъхна. Скърбеше за всичко, което бе загубила и за това, което никога нямаше да има.
Като чу въздишката й, Никълъс рязко вдигна глава, а пръстите му изтръгнаха от струните болезнен акорд, толкова, че прозвуча като враждебност.
— Трябваше да си заспала, Кларисима.
— И ти. — Тя пристъпи в стаята и затвори вратата след себе си. — Защо ме наричаш така?
Той се смекчи.
— Клер означава нещо чисто, ярко, открито. Кларисима е превъзходната форма на италиански. Най-чисто, най-открито. Подхожда ти.
Тя пристъпи напред и седна на стола до него.
— Не знаех, че си толкова добър музикант.
— Не е широко известен факт — каза той унило. — През древните времена всеки уелски джентълмен е трябвало да умее да свири на арфа, за да може да заслужи своя ранг, но в тези нецивилизовани дни това се е променило. Ето моя таен порок.
— Музиката не е порок — тя е една от големите радости на живота — меко отвърна Клер. — Ако това е пример за буйния ти, порочен начин на живот, започвам да се чудя дали си дяволския развратник, за какъвто те смята светът.
— Сериозните ми пороци са обществени. И тъй като свиренето на арфа има тъжен ангелски оттенък в същността си, аз го укривам, за да не срине реномето ми. — Той дръпна няколко струни. Прозвуча кратък неприличен припев. — С теб знаем стойността на репутацията.
— Удивително обяснение, но чиста глупост. — Погледна го замислено. — Защо гледаше толкова враждебно, когато те открих?
Може би интимността на нощта, го накара да каже истината.
— Един джентълмен трябва високо да цени музиката, както изкуството и архитектурата, но не трябва да прахосва времето си с нея. Ако, не дай Боже, някой мъж с добро възпитание настоява да свири на инструмент, ще трябва да избере цигулката или пианиното. Джентълменът категорично не трябва да губи времето си с такъв плебейски музикален инструмент като уелската арфа. — Той дръпна една струна и плъзна пръстите си по металните корди с такова глисандо, че мелодията прозвуча като стон на плачеща, разбита от скръб, магьосница.