Тя потрепери от агонизиращия звук на арфата му.
— Предполагам, че цитираш стария граф. Но е трудно да се повярва, че не е харесвал музиката ти. Свириш и пееш великолепно.
Никълъс се облегна на стола и кръстоса крака.
— Повечето от уелските ми приятели биха предпочели да пеят, вместо да ядат. Циганите ще танцуват, докато краката им започнат да кървят. Дядо ми не поддържаше такива крайности. Фактът, че исках да свиря на арфа, беше доказателство за покварената ми кръв. — Той изсвири небрежно серия тъжни акорди. — Това беше една от причините да се науча да говоря уелски. Кимрийският е древен, примитивен език, език за войни и поети. Трябваше да го говоря, за да успея да оценя арфата.
— Къде се научи да свириш толкова добре?
— От един овчар на хълма, казваше се Тейм Телин.
— Томас Арфата — преведе го тя на английски език. — Веднъж го чух как свири, когато бях дете. Беше чудесен. Бих казала фантастичен, беше като арфиста на Луелин Велики, върнал се да напомни древната слава на уелсците.
— Може би Тейм наистина е завърнал се от древността велик поет — имаше нещо свръхестествено в него. Той направи тази арфа със собствените си ръце в средновековен стил. — Никълъс потупа издяланата от дърво, рамка. — Резонаторът е издълбан от цяло парче върба и както при древните арфи е сложил катгут вместо метални жици за струни. Под негово наблюдение. Изработих подобна арфа, но тоновете й не бяха толкова плътни. Тази ми я остави Тейм, преди да умре.
— По-добър си от всички арфисти, които съм чувала на певческия събор в Уелс. Някой път ще трябва да участваш.
— Проклятие, разбира се, че няма, Клер — възкликна той и носталгията му се изпари. — Свиря само за себе си.
— И това е така, защото не можеш да понесеш мисълта, че хората биха ти се възхитили? Чувстваш се много по-удобно в презрението им.
— Точно така — меко каза той. — Всеки трябва да има амбиция и моята е да бъда бездушно чудовище, оскърбление за всички благоприлични, благоговеещи пред Бога хора.
Тя се усмихна.
— Не мога да повярвам, че някой, който създава такава музика, може да бъде толкова бездушен. Баща ми никога не би гледал благосклонно на някой, който наистина е порочен.
Той отново подръпна струните на арфата, но този път се разнесе по-нежна мелодия.
— Ако не беше баща ти, щях да напусна Абърдар. Не съм сигурен как успя да ме убеди да остана, но се прекланям пред уменията му да опитоми едно диво дете.
— Как го направи? Баща ми говореше много малко за работата си. Смяташе, че бе само инструмент на Божията воля.
— Знаеш ли, че майка ме продаде на дядо за сто гвинеи? — Преди Клер да осъзнае ужаса от неочакваните му думи, Никълъс отново дръпна струните. Дълбока, съкрушителна мелодия изпълни стаята. — Когато дойдох в Абърдар, бях на седем и никога не бях прекарвал нощта в къща. Като птичка в клетка полудях, отчаяно се мъчех да избягам. Заключиха ме в детската стая и залостиха прозорците, за да предотвратят възможността да се измъкна. Старият граф повика баща ти, чиито духовни постижения почиташе. Вероятно си мислеше, че преподобният Морган може да пропъди моите демони.
— Баща ми не прогонваше зли духове.
— Не. Той влезе в детската стая с кошница храна и седна на пода до стената, така че погледът му да бъде на моето ниво. После започна да отхапва от пая с овнешко месо. Бях предпазлив, но той изглеждаше безопасен. Бях гладен, защото не бях ял няколко дена — когато слугата донасяше храната, я хвърлях върху главата му.
— Но твоят баща не се опита да ме насили за нищо, нито започна да гълчи, когато откраднах парче от овнешкия пай от кошницата. След като го погълнах лакомо, той ми предложи светла бира и стафиден кейк. Даде ми също и салфетка с милото предложение, че лицето и пръстите ми трябва да бъдат избърсани.
После започна да ми разказва истории. Йосиф, Исус Навин и стените на Йерихон. Данаил в бърлогата на лъвовете. Самсон и Далила — най-много обичам тази част, където Самсон разрушава храма, точно както се чувствах, когато дойдох в Абърдар. — Никълъс отново отпусна глава на стола, светлината на огъня играеше и очертаваше дълбоки сенки по лицето му. — Баща ти беше първият човек, който се отнесе към мен като с дете, а не като към диво животно, което трябва да бъде покорено. Накрая се сгуших в прегръдките му и заридах.
Клер се опитваше да не заплаче, когато си представи самотното изоставено дете. Да бъде продаден от собствената си майка! Преглъщайки риданието, тя каза:
— Баща ми беше най-състрадателният човек на света.
Никълъс кимна.
— Старият граф беше направил добър избор — съмнявам се, че някой друг освен преподобният Морган можеше да ме убеди да приема положението. Каза ми, че Абърдар е моят дом и ако се споразумея с дядо си, ще мога да бъда по-свободен и по-богат от всеки циганин, когото познавам. Затова слязох при стария граф и му предложих сделка. — Той се намръщи. — Очевидно имам склонности към странни сделки. Казах на моя дядо, че ще правя това, което се изисква от неговия наследник — единадесет месеца в годината. В замяна трябваше да ме пуска един месец, през който да се връщам при ромите.