— Да се молиш? Трябва да ми е влязла вода в ушите.
Той се захили.
— Приятелят ми, прочутият Майкъл, беше войник, преди да реши да става богат. Веднъж той каза, че на бойното поле нямало невярващи.
Никълъс почувства леки тръпки по тялото й, които бързо преминаха. Когато заговори, гласът й бе непроницаем и равнодушен.
— Смяташ ли, че Оуен и Хю са успели да се спасят?
— Би трябвало да са в безопасност — отвърна той, надявайки се оптимизмът му да не е напразен. — Оуен имаше известна преднина и не мисля, че беше много далеч от вратата, където стоеше момчето. Вероятно са се задържали за подпора като нас, но ако са имали късмет, са минали от другата страна на преградата и са я затворили след себе си. Това трябва да е намалило скоростта и силата на струята и им е останало време да стигнат до галерия на по-високо ниво.
— Мили Боже, надявам се да е така — прошепна тя. — Но може би има други мъже, които са били настигнати от вълната. Вероятно Бодвил не е отишъл много далеч, когато е взривил барута.
Тя се разтрепери силно. Досещайки се защо, той попита:
— Баща ти в този участък ли умря?
— Не. Случи се в другия край на мината. — След продължително мълчание тя възкликна: — Мразя това място! Мили Боже, колко го мразя! Ако можех утре да затворя рудника, бих го направила. Толкова много хора умряха тук. Толкова много… — Гласът й заглъхна и тя зарови лице в рамото му.
— Нима си загубила и друг скъп за теб човек? — прошепна той. За известно време настана тишина, чуваше се само плискането на течащата вода. После Клер колебливо каза:
— Веднъж… преди време един човек ме обичаше. И двамата бяхме много млади — бях на петнадесет. Айвър бе една година по-голям. Възхищавах му се и той на мен. Непрекъснато си хвърляхме погледи. Понякога разговаряхме след черковната служба, опитвахме се да си кажем какво чувстваме. — Тя потръпна, после приключи разказа си със сурови думи като от мелодрама. — Преди нещата между нас да стигнат по-далеч, избухна експлозия в мината. Изгоря жив.
Израсъл в долината, Никълъс бе виждал невинната страст на младите селяни, когато откриеха своя партньор в живота. И макар някой циник да би казал, че такива връзки са типичен пример за обикновен животински нагон, Никълъс знаеше добре, че не е така — дори само като си спомнеше как Оуен ухажваше Марджед. От началото двамата бяха обвързани с такова силно чувство, че сякаш излъчваха някакво сияние, което го измъчваше и нараняваше, когато ги видеше заедно. Никълъс открито завиждаше — той никога не е бил толкова невинен.
На петнадесет Клер трябва да е приличала много на Марджед — с чист дух и с вярно сърце. Щеше ли младият Айвър да заслужи дара на нейната първа любов? Клер никога нямаше да разбере, точно както никога не й се бе налагало да се сблъсква с измяната. За нея обичта бе умряла, когато напъпилата им любов все още е имала безгранични възможности.
Дори след като слязоха в рудника, Никълъс се опитваше да потисне инстинктивното си желание да защитава Клер. Сега той изостави колебанието си и й предложи утехата, която можеше да й даде. Никълъс прошепна:
— Толкова смело беше да слезем под земята. — Наклони глава, докосна с устни мокрото й лице, оставяйки диря по извивката на бузата й.
Тя тихо въздъхна от изненада, а когато устните им се срещнаха, отпусна глава на рамото му. Устата й беше топла за разлика от студената й буза. Водата я обливаше, придаваше й лекота и тя плавно изви възбуденото си тяло към неговото. Мокрите им дрехи прилепнаха и създаваха усещане за голота. Изглежда, тя нямаше нищо против бедрата му да се притиснат към нейните, а гърдите й — към неговите.
В началото той я целуна невинно, почти прилично. Но нямаше нищо прилично в желанието, което се разпали у него. Той умело и леко раздалечи устните й. Тя ги разтвори и двамата усетиха ласката на дъха си.
Никълъс докосна насърчително устата й с език. Клер потръпна леко от изненада и за кратък, но мъчителен момент той си помисли, че тя ще приеме ласката му като целувката за деня. Но вместо това езикът й срамежливо докосна неговия, а ръцете й нежно се спуснаха надолу по гърба му.
Имаше сладък вкус като на пивко вино. Знаеше, че е неморално да изпитва такова желание, когато животът им беше в опасност, но все пак за миг той забрави водата, тъмнината, заплахата около тях. Само Клер съществуваше в действителност. Той вдигна коляно, така че тя да се притисне по-силно към бедрата му. Краката й се допряха до неговите. Тя му отвърна с цялото си тяло, така плавно, както и водата, която ги обгръщаше. Имаше нещо силно еротично в колебливия й опит, слаб белег за невинна необузданост и скрита пламенност.