Клер бе очаквала разгарянето на страстта му, когато накрая Никълъс я целуна в устата. Това, което не очакваше, бе пленителната му нежност. Инстинктивно разбра, че тази прегръдка беше различна от предишните две, когато хладнокръвно бе преценявал нейния отклик. Това обърка очакванията й. Тази целувка бе различна заради опасността, която ги направи другари, а не врагове.
А опасността все още не бе минала. Тя извърна неохотно лице.
— Аз… аз мисля, че е време да спрем.
— Мислиш? Не си ли сигурна?
Преди да успее да отговори, устата му отново откри нейната, омая я, малкото останал й здрав разум я напусна. Тя се притисна по-силно в него и потръпна, когато той плъзна ръка нагоре и нежно помилва гърдите й. От лекия допир я обзе страстно желание.
С него се появи вината и объркването, когато установи, че тръпнещите й пламтящи слабини се притискат в неговите по най-срамен начин. Тя отново се отдръпна и твърдо каза:
— Сигурна съм.
Той затаи дъх, после бавно я пусна и леко въздъхна от разочарование.
— Жалко. — Ръката му, притискала я силно, започна да се отпуска, но се отдръпна за кратко и само на няколко милиметра.
Тя изви гръб назад и отлепи бедра от него. Не бе лесно, както се бяха вкопчили един в друг, а ако се отдалечеше, щеше да потъне.
Отново изпадна в ужас, когато струята за малко не я отнесе. Никълъс беше единственото й спасение. Ако не беше толкова силен, толкова смел, тя щеше да стане една от жертвите на мината.
— Ти ми спаси живота, милорд. Благодаря ти.
— Направих го с егоистични цели. Без теб домакинството ми мигновено щеше да пропадне.
Ироничните му думи възвърнаха чувството й за хумор.
— Но без мен, жената, която усложни живота ти — изтъкна тя, — щеше да си свободен да напуснеш Абърдар.
— Кой е казал, че животът е прост и лесен? — Той зарови лице в извивката на рамото й.
Клер затаи дъх. Първоначалното им споразумение включваше само целувки — със своята наивност не можеше да знае колко прелъстително един мъж може да докосва жената. Като се опитваше да се отърси от силното си желание за физическа близост, каза:
— Водата се е понижила с още около тридесет сантиметра.
— Така е. Да проверя ли дали е достатъчно плитко, за да мога да стъпя? — Той улови ръката й и я постави върху гредата, после се отблъсна и се отдалечи.
Пръстите й се изплъзнаха от мокрото дърво и тя остана без опора във водата. Нададе уплашен вик и се опита да улови подпората, но тя беше изчезнала и Клер успяваше да докосне само хлъзгавата скала, за която не можеше да се хване здраво.
Той я сграбчи бързо и я повдигна.
— Трябваше да те попитам дали можеш да плуваш.
Клер поклати глава. Спомняйки си, че той не вижда, отвърна:
— Страхувам се, че не.
— Добре, ще опитаме отново, но много по-внимателно. Този път Никълъс обви и двете й ръце около гредата и чак когато се увери, че се е хванала здраво, се отдалечи.
— Водата достига на места до брадичката ми — извика той. — И струята не е толкова силна. Мисля, че е време да опитаме да се измъкнем. Ти, госпожице Морган, ще възседнеш гърба ми, не искам да те загубя някъде в тъмнината.
— Не мога да откажа — прошепна. — Като спомена за тъмнината, имаш ли кремък и огниво? Може би ще запалим свещта.
— Запазила ли си свещите си? Загубих моите, когато ни удари вълната. Трябваше да ги вържа по-здраво. Нека да проверя за кутията с огниво. — След кратко цопване той откри кутията и я извади над водата. След миг каза със съжаление: — Огнивото е мокро. Жалко, че наистина не съм демон — ако бях, щях да запаля свещта с щракване на пръсти.
Водата се раздвижи, когато той се доближи.
— С гръб съм към теб и ще те придържам — обясни той. — Качвай се.
Тя обви ръце около врата и крака около кръста му. Той обхвана с лявата си ръка крака й, после започна да гази през водата, като дясната ръка държеше пред себе си, така че да не се сблъска със скалата.
— Ако протегна ръка встрани, ще мога да проследявам страничната стена — предложи Клер.
— Добра идея — така няма да се отклоним от пътя.
Той напредваше бавно с грация през водата, мускулите на бедрата му потръпваха сластолюбиво, притиснати от вътрешната част на нейните бедрата и при тези движения тя изпита страстни тръпки. Внезапно си спомни част от разговора между две по-възрастни жени, който бе дочула преди време. Вдовицата, изрекла неприличните думи, бе закопняла отново да почувства добър мъж между краката си. Клер веднага се беше отдалечила от вулгарната забележка, но сега по-добре я разбираше.
И макар вдовицата да не беше имала предвид точно такава близост, движенията на Никълъс й доставяха възбуждащо, трепетно удоволствие, което проникваше дълбоко в нея. Изпитваше силно желание да разтвори и притисне по-силно бедра, за да утоли жаждата в пламтящия цвят на женствеността си.