И когато усети, че не може да издържи повече нито секунда, без да погълне вода в изгарящите си от болка дробове, той заплува нагоре и те излязоха над водата. Отново се притисна в прегръдката на Никълъс, дишайки дълбоко.
— Смело момиче — измърмори той и леко я потупа по гърба.
— Не съм смела — задъхваше се тя. — И не съм момиче. Аз съм много строга учителка.
Той се засмя високо и отново я целуна. Имаше право да го спре — вече беше превишил лимита си — но тя не го направи. Целувките му й вдъхваха кураж, а тя се нуждаеше от всичко, което можеше да я направи по-смела. Щеше да се тревожи за морала си, когато стигнеха на повърхността и бяха в безопасност.
Желанието отново затрептя в нея, съживи умореното й тяло. Трябваше й време да осъзнае, че пулсиращите тръпки не бяха само отвътре, но и навсякъде около нея — трептяха скалите и водата. Тя вдигна глава и каза с облекчение:
— Помпата отново работи. — Тогава разбра, че може да стъпи.
— Алелуя. Трябва да го отпразнуваме с целувка. — И още веднъж я притегли в обятията си и притисна устните й в своите.
Смеейки се, тя леко се отдръпна.
— Май не можеш да мислиш за нищо друго освен за целувки?
— Очевидно — призна си той, но нямам избор. — Обгърна я с ръце през кръста и я повдигна така, че устните им да бъдат на едно ниво.
Всеки следващ път целувките й ставаха по-настойчиви. Още веднъж усети, че се понася в опияняващата вълшебна страна на желанието. Раят във въглищната мина…
Като се мъчеше да възвърне самоконтрола си, тя се наведе назад и каза:
— Ако не спрем, водата ще започне да ври.
— Кларисима! — каза той с удоволствие. — Това е най-хубавото нещо, което някога си казвала.
За щастие не се опита да я целуне пак. След като я постави долу, той обгърна с ръка рамото й и те продължиха напред.
Скоро достигнаха преграда, която издаде металически звук, когато Никълъс я опипа със свободната си ръка.
— Мисля, че стигнахме вратата, където беше Хю.
В участъка не се забелязваше никакво тяло. Никълъс се гмурна и премина през вратата, после извика на Клер да го последва.
Когато тя излезе от другата страна, премига извън себе си от радост, забелязала приближаващите светлини на свещите. Около половин дузина мъже газеха към тях през дълбоката до кръста вода, Оуен ги водеше. Той извика:
— Клер, Никълъс, вие ли сте?
— И двамата в отлично здраве — отвърна Никълъс и помогна на Клер да стъпи на крака. — Успя ли да изведеш Хю?
— Аха, макар да бяхме близо, трябваше да преплуваме разстоянието до по-високо ниво и после да го кача горе на повърхността. Бедното дребосъче, страхуваше се да остане в рудника.
— Един мъж се е удавил в галерията — каза Клер сериозно. — Има ли други нещастни случаи?
— Трябва да е Бодвил, мир на душата му — рече Оуен. — Няма други загинали или лошо пострадали. Късметлии сме.
Един от миньорите се обади:
— Ще отидем да потърсим Бодвил.
— Не е далеч, след участъка с по-нисък таван — обясни Никълъс.
Миньорът кимна и поведе трима мъже към металната врата. Нивото на водата спадаше непрекъснато и вече беше възможно да запалят свещите.
Когато Клер и другите тръгнаха към главната шахта, Оуен каза:
— Съжалявам, че се забавих толкова. Имаше един участък, през който не можеше да се мине, преди да оправят помпата.
— Нали никой не е пострадал. Аз успях да прекарам много приятен следобед — мрачно каза Никълъс. — Всеки ден ли е така, или това вълнение беше специално за мен?
Оуен въздъхна.
— Бих искал днешният случай да е изключение.
Инцидентът може да даде добър резултат, помисли си Клер, докато с усилие си пробиваше път през водата. Сега, когато отношението на Никълъс към мината беше ангажирано, би се обзаложила, че скоро щяха да настъпят промени.
11
Тъй като знаеше колко е изтощена Клер, Никълъс обви ръка около кръста й, докато въжето ги издигаше със скърцане към повърхността. След като я пренесе през наводнената мина, не искаше да я загуби в последния етап от пътуването им. Тя уморено се облегна върху рамото му, очевидно доволна от подкрепата.
Горе той скочи на твърдата земя и помогна на Клер да слезе. Студеният вятър пронизваше през мокрите дрехи.
Хю чакаше неспокойно до входа. Лицето му светна, когато видя Оуен, който се изкачи след Никълъс и Клер.