— Така е. Майкъл може да не е вече на този свят, но Люсиен заема важен пост в британското правителство, а Рафи развива активна дейност в Камарата на лордовете, така че почти сигурно в момента са в Лондон. — Той хвърли поглед към нея. — Ще тръгнем вдругиден.
Челюстта на Клер увисна.
— Наистина ли ще ме заведеш в Лондон?
— Разбира се. Казах ти го в деня, в който пристигна в Абърдар — заедно с хрумването си да те изнудя.
— Но ти бе пиян. Помислих, че си променил решението си.
— Как иначе ще можеш да си купиш подходящо облекло? Въпреки че начинът, по който тази стара риза ти стои, е доста предизвикателен. Облякла ли си нещо под нея?
Ръцете й неволно издърпаха юздите и понито й спря. И тъй като той не спираше да я обърква, трябваше да се научи да не позволява на емоциите си да пречат поне на ездата, помисли си тя с неудоволствие.
— Не можех да облека сухите си дрехи върху мокрото бельо.
— Добро решение, но въпреки практичните ти причини смятам, че ще измръзнеш. — Той свали фрака си за езда и го наметна върху раменете й. — Макар да е против принципите ми да насърчавам жените да носят повече дрехи, по-добре го облечи.
Тя се опита да му върне фрака.
— Сега пък ти ще замръзнеш.
— Прекарал съм твърде много нощи под звездите, за да се притеснявам от студа.
Тя се предаде и загърна фрака около гърдите си. Той беше пропит с телесната топлина на Никълъс и излъчваше слабия мускусен аромат, който можеше да разпознае навсякъде. Чувстваше се така, сякаш ръцете му бяха обвити около нея.
Щеше да е интересно да види Лондон, но пътуването със сигурност щеше да прекрати странната близост, която непрекъснато нарастваше между тях. В метрополията той щеше да се срещне с приятелите и вероятно със старите си любовници и нямаше да има време за нея. Едва ли щеше дори да си спомня за присъствието и. Животът й щеше да стане много по-лесен.
Наистина бе благодарна за предоставилата й се възможност.
Останалата част от деня премина в обикновени занимания. Клер дълго се кисна в коритото, за да премахне миризмата и въглищния прах от тялото и от косата си. После, макар да продължаваше да потръпва при спомена за преживяната опасност в мината, тя обсъди с Уилямс преустройството на къщата. Днес слугите щяха да работят по изчистването и пренареждането на трапезарията и тя очакваше чудесни резултати. С Уилямс планираха кои стаи да бъдат почистени по време на отсъствието й. После направиха списък на всичко, което трябваше да се купи в Лондон.
След вечерята, превъзходно приготвена от госпожа Хауел, Клер и Никълъс се преместиха в библиотеката. Той се зае с кореспонденцията и сметките и работеше така съсредоточено, че промени представата й за репутацията му на нехранимайко.
Клер се възползва от възможността да прегледа библиотеката, която беше далеч по-богата от най-смелите й мечти. Ако с Никълъс запазеха приятелските си отношения, когато изминеха трите месеца, може би той щеше да й позволи от време на време да взима някоя книга.
Тя вдигна поглед и се вгледа в профила му, докато той се мръщеше над някакъв документ. Както винаги, той я учудваше: омайно красив, толкова аристократ, колкото и циганин, непредсказуем, но и интелигентен. Бяха различни като деня и нощта и затова не трябваше да остават приятели. Вероятно трите месеца след това нелепо предизвикателство щяха да приключат с нещастие и този, който щеше да страда, нямаше да бъде графът демон.
Като се обвиняваше строго, че никой не я беше карал да идва в Абърдар, тя се върна към лавиците с книги. Колекцията беше добре подредена, имаше литература на половин дузина езици. Някои книги бяха на уелски.
Имаше и други раздели, посветени на историята, географията и естествознанието. Бащата на Клер понякога бе взимал на заем богословски томове — макар старият граф да възприемаше задължението си да остане в англиканската църква, той притежаваше и реформистки възгледи. Вероятно затова беше избрал да предаде внука си в ръцете на методистки проповедник.
В средата на секцията се намираше една огромна библия с дебела кожена подвързия и позлатени вдлъбнати орнаменти. Досещайки се, че това е семейната библия на фамилията Дейвис, Клер издърпа тома от лавицата и го постави на масата. Започна разсеяно да прелиства, като търсеше някои от любимите си цитати.
В началото имаше схема на родословното дърво и тя осъзна, че проследява различните почерци и мастила, които грижливо са отбелязвали рождените дни, датите на смъртта и женитбите. Бледо петно, вероятно от сълза, бе зацапало една смъртна дата. Към избелял, около вековен надпис за рождението на Уилям Леулайн Дейвис с разкривен от вълнение почерк бе прибавено: „Най-накрая син!“. Бебето бе пораснало и бе станало прапрадядо на Никълъс.