Но след като проучи схемата тя разбра защо старият граф толкова силно е желаел наследник. Семейството не е било плодовито и Никълъс нямаше близки роднини по мъжка линия. Ако държеше на решението си да не се ожени отново, графската титла Абърдар вероятно щеше да умре с него.
Тя прелисти страницата и разгледа последните записки. Двата брака на стария граф и на тримата му синове бяха вписани собственоръчно с властния му почерк. Макар и тримата му синове да бяха женени, нямаше никакви рождени дати под имената им.
Устните й трепнаха, когато погледна забележката до името на Кенрик. В контраст с мастилото, използвано навсякъде другаде, женитбата на Кенрик с „Марта, фамилия неизвестна“ и рождената дата на „Никълъс Кенрик Дейвис“ бяха вписани с молив. Беше явно доказателство за това, колко неохотно старият граф е приел своя наследник. Ако само бе показал една десета от топлината, с която Оуен се бе отнесъл към Хю, който дори не беше негова собствена кръв!
Замислена и натъжена за пораженията на времето и на страстите, тя обърна следващата страница. Оттам изпаднаха няколко прегънати листа. Тя им хвърли бегъл поглед, после ги огледа по-отблизо и измърмори:
— Странно.
Не възнамеряваше да безпокои Никълъс, но той се облегна назад в стола си и се протегна лениво.
— Какво е толкова странно, Кларисима?
— Нищо важно. — Отиде до бюрото му и постави двата документа под светлината на газовата лампа. — Тези два документа са нотариално заверени в енорийските регистри копия, които декларират брака на родителите ти и твоето раждане. И двата са износени и зацапани, сякаш дълго време са били носени в джоб. — Тя посочи към другите два. — Тези документи са също дубликати, макар да са копирани доста лошо. Странното е, че нямат законова сила, защото не са били заверени при нотариус. И все пак са прегънати и изцапани както оригиналите. Предполагам, че дядото ти е направил копията, но не мога да разбера за какво е щял да ги използва или как са станали толкова износени.
Никълъс вдигна едно от незаверените копия. Ръката му рязко трепна, а въздухът запращя и се наелектризира от напрежение.
Клер вдигна поглед и видя, че той се взира в документа със същите яростни мълнии в погледа, които беше видяла, когато бе раздрал портрета на съпругата си. Тя затаи дъх, чудейки се какво можеше да причини такъв гняв.
Никълъс вдигна другото копие и със злоба смачка двата листа в юмрука си. После стана от стола, прекоси стаята и хвърли документите в огъня. Пламъкът се извиси, после отново се притаи сред тлеещите червени въглища.
Клер разтреперана попита:
— Какво не е наред, Никълъс?
Той се взираше в огъня, където листата бавно се превръщаха в пепел.
— Нищо, което да те засяга.
— Причината за гнева ти може би не ме засяга, но не и самата ярост — тихо каза тя. — Не трябва ли добрата любовница да те насърчава да говориш за това, което те безпокои?
— Може би любовницата трябва да попита, но това не означава, че аз ще й отговоря — просъска той. Вероятно съжалил за резкия си тон, добави по-сдържано: — Добрите ти намерения са надлежно отбелязани в паметта ми.
Реши, че предпочита изблиците на бяс и капризите на Никълъс пред лицемерната му маска. Като потисна една въздишка, тя постави обратно другите документи и библията по местата им на лавицата. Той не й обърна внимание, лицето му бе като каменно, докато разпалваше огъня с ръжена.
— Утре е неделя и ще ходя на черковна служба, така че ще си лягам. Лека нощ.
Никълъс вдигна поглед:
— Жалко, че не мога да използвам целувка за края на деня — каза той с крехък хумор. — Недалновидно беше да получа полагаемата ми се част в мината.
Гневът му беше овладян, излъчваше само самота и тъга. Бог знае защо документите толкова го засегнаха, но Клер не можеше да понесе гледката на такава скръб върху лицето му. Със смелост, която беше немислима преди четири дена, тя прекоси стаята, постави длани върху раменете му и каза срамежливо:
— Получил си твоята целувка, но аз мога да те целуна, нали?
Погледът му се прикова в нея, черните му очи бяха присвити.
— Можеш да ме целуваш когато пожелаеш, Кларисима — каза той с дрезгав глас.
Почувства как мускулите му се напрягат, но стоеше неподвижен, изчакваше тя да поеме инициативата. Като се повдигна на пръсти, Клер докосна устните му със своите.
Ръцете му я обгърнаха с явно желание.
— О, Господи, толкова ми е добре.
Устните им се сляха жадно и пламенно. Той пое инициативата и макар да бе планирала кротка прегръдка за лека нощ, тя напълно се отдаде на омайното усещане.