Когато се целуваха в мината, бе тъмно и от близостта им я предпазваше това, че не можеше да го погледне в очите. Объркана от пронизващия му поглед, тя затвори клепачи само за да открие, че без обезпокояващата я гледка се разпалваха другите й сетива. Ромоленето на дъжда върху прозореца, влажната кадифена грубост на езика му. Ароматът на дим и сапун, тялото на Никълъс; дъхът му. Потропването на бучки въглища в решетката на камината; плъзгането на силната му топла длан върху плата на дрехата й сякаш изгаряше гърба й. Скърцането на отваряща се врата.
Уплахата се превърна в усещане за опасност, тя се дръпна и погледна над рамото му. До вратата стоеше една от новите домашни прислужници, Тигуин Елайъс, млад член на методистката черква с висок морал и необуздан език.
Двете жени безмълвно се втренчиха една в друга. Лицето на Тигуин разкриваше, че отказва да повярва на очите си.
Този поглед нарани Клер и я прониза чувството за греховност. Това, което правеше, бе грешно и нищо не можеше да го смекчи.
След миг домашната прислужница се отърси от вцепенението, извъртя се и затвори вратата след себе си.
Изцяло погълнат от желание към Клер, Никълъс не забеляза страничната сцена.
— Ако можеш да си поемеш дъх — промърмори той, като галеше с ръка бедрата й — мога ли да те убедя за нова целувка?
Тя вдигна поглед, разкъсвана от безмилостното душевно колебание между това, което изпитваше в прегръдката му и това, което видя в очите на Тигуин. Клер се задъха:
— Не. Не, трябва да вървя.
Той вдигна ръка, за да я спре, но тя го отблъсна и напусна стаята, без да забелязва нищо около себе си.
Ако само си беше тръгнала преди десет минути.
12
Тази нощ Клер спа лошо. Беше лесно да забравя за поведението си, докато беше под чаровното въздействие на Никълъс. Целувката си беше целувка, осъдителна, но не и греховна. Опита да се види през погледа на Тигуин и да се изправи пред мъчителна преоценка на собственото си поведение. Не можеше повече да продължава да отрича слабостта си, страстното си желание.
Докато лежеше будна, чу приканващите я мелодии от арфата на Никълъс. Повече от всичко на света искаше да последва тези примамливи звуци, да забрави болката си в топлината на прегръдката му. Но щеше да постъпи като пеперуда, заслепена от изкусителната омайваща светлина, гмурнала се в пламъка на свещта.
На сутринта тя стана с натежали от сън очи и свито сърце. При мисълта, че трябва да отиде в черквата ръцете й трепереха. През живота си никога не беше пропускала неделните служби и ако го направеше днес, щеше да признае вината си.
Докато обличаше строгата си сива рокля, тя се чудеше дали Тигуин ще бъде на службата и дали ще разкаже на другите какво бе видяла. Със съжаление реши, че въпросът не беше дали, а кога — Тигуин трудно щеше да се сдържи да не сподели скандалните новини. Момичето обичаше да бъде център на внимание и нямаше да устои да не разкаже историята за целувката на учителката с графа демон. Ако новината все още не беше разпространена, това щеше да стане много скоро.
Докато пътуваше за Пенрийт, Клер настигна новата готвачка, която бе тръгнала към черквата. Госпожа Хауел с радост прие предложението да се качи на каретата й и през останалата част от пътя благодари за предложената й работа в Абърдар. Очевидно все още не бе чула нищо, което да накърни моралния образ на Клер.
Пристигнаха точно когато хората заемаха местата си. Обикновено Клер се чувстваше удобно на познатите пейки сред варосаните в бяло стени и дървен под, който блестеше от тънкото восъчно покритие. Днес обаче тя осъзна, че се взира в останалите, за да забележи дали някой от другите богомолци ще я изгледа странно.
Бързо обходи с поглед паството и с успокоение видя, че Тигуин не присъства. Когато Клер се шмугна на обичайното си място до Марджед, приятелката й се усмихна и кимна към Хю, който седеше между Оуен и Тревър, най-големия син на Морис. Слабото личице на Хю сияеше от щастие и малкото му тяло беше облечено с топли здрави дрехи, явно принадлежали на някой от новите му братя. За първи път през краткия си живот Хю имаше истински дом. Когато Клер си спомни какво беше преживяло момчето в рудника и от жестокия си баща, проблемите й вече не изглеждаха толкова значителни.
Пасторът зае мястото си в амвона, обяви химна и песента започна. Музиката беше неразделна част от богослужението на методистите и тя приближаваше Клер до Господ. Само молитвата никога не беше правила това. Когато извиси глас, напрежението й започна да намалява.
Спокойствието и смирението в душата й бяха прекъснати, когато пристигна един закъснял член на паството и зае мястото си на задните редове. Сред тихия шепот Клер чу собственото си име. Внезапно изпита мъка, затвори очи и се напрегна, за да посрещне изпитанието, което щеше да последва.