Методистката църква нямаше постоянен пастор, затова богослужението се извършваше от членовете на паството или от гостуващи проповедници. Днес службата се водеше от проповедника Маркрос от съседното селище, но той прекъсна, когато шепотът се усили. С гръмовен глас попита:
— И както се казва в молитвата, какво е по-важно от словата Господни?
Отново тихо мърморене, а след малко изскърцване на дърво, когато някой стана. После дрезгав женски глас отекна в параклиса:
— Днес сред нас има порочна жена. Жената, на която поверихме нашите деца, е грешница и лицемерка. И тя се осмелява да седи с нас в дома Господен!
Устните на Клер се присвиха, когато позна майката на Тигуин. Гуенда Елайъс имаше строги разбирания за мястото на жената и никога не беше одобрявала преподаването на Клер или самата нея. И сега госпожа Елайъс притежаваше оръжието, с което да накаже младата жена за всичките разногласия, които са имали.
Маркрос се намръщи.
— Това са смели обвинения, сестро. Имате ли доказателство? Ако нямате, моля ви, запазете тишина. Домът Господен не е място за празни клюки.
Всички в паството извърнаха глави към госпожа Елайъс. Тя беше висока, набита жена, а лицето й — покрито с бръчки. Вдигайки едната си ръка, тя посочи Клер и изсъска:
— Клер Морган, дъщерята на нашия обичан проповедник и учител на децата ни, е обладана от порочна страст. Не само защото преди четири дена се премести в къщата на лорд Абърдар, този, когото наричат графа демон. Тя твърдеше, че ще бъде негова прислужница. Обаче миналата нощ дъщеря ми Тигуин, която работи в Абърдар, е видяла безсрамната разпусната жена в прегръдката на графа, полуразголена и с крайно непристойно поведение. Единствено по Божия милост невинното ми дете не я е заварило в акт на прелюбодеяние. — Гласът й трептеше от възмущение. — Благодаря на Господ, че баща ти не е жив, за да те види!
Богомолците извърнаха очи към Клер. Приятелите й, съседите й, бившите й ученици я гледаха стреснато и ужасено. Макар някои от лицата да изразяваха недоверие, другите — твърде много — показваха, че вече е осъдена.
Объркан, че е бил намесен в местния спор, Маркрос попита:
— Как ще се защитите, госпожице Морган? Прелюбодействието винаги е грях, но то е особено осъдително за такава като вас, на която обществото вярва. — Одобрителните шепоти се засилиха.
Кръвта се отдръпна от лицето на Клер. Тя знаеше, че ще бъде трудно, но действителността беше по-болезнена, отколкото предполагаше. После Марджед улови ръката й и я стисна. Когато вдигна поглед, Клер видя тревога върху лицето на приятелката си, но също вяра и любов.
Подкрепата й даде сили и тя се изправи. Стиснала облегалката на стола пред нея, събра всичкия си кураж и изрече:
— Тигуин беше една от моите ученички и винаги е имала богато въображение. Не мога да отрека, че миналата вечер ме е видяла да се целувам. Аз изразявах… благодарността си към лорд Абърдар, както затова, че вчера ми спаси живота, така и заради неговите действия, които ще помогнат на селото ни.
Тя притвори очи, търсейки думите, които щяха да разкрият истината, но и да породят съчувствие, за да не бъде обвинена в грях.
— Няма да се преструвам, че това, което направих, е мъдро или правилно, но една целувка не е прелюбодействие и се заклевам, че бях прилично облечена, както съм в този момент.
Едно дете попита с писклив глас:
— Какво е прелюбодеяние?
Почти едновременно жените с малките деца и неомъжените дъщери станаха и се отправиха с децата си навън. Много жени хвърлиха погледи през рамото си, когато напускаха, но нямаше спор, че не можеше децата да присъстват на такъв разговор. Марджед събра челядта си и хвърли съчувствен поглед към Клер. После също се оттегли.
Когато невинните души бяха изведени от помещението, госпожа Елайъс поднови обвиненията си.
— Не можеш да отречеш, че живееш с графа, нито че имаш непристойно поведение.
— Дъщеря ти също живее под покрива на лорд Абърдар — изтъкна тя. — Тревожиш ли се за нейните добродетели?
— Моята Тигуин живее с другите слуги и рядко вижда графа, но ти си постоянно с него. Не се опитвай да го отречеш! Дори да казваш истината и все още да не си негова любовница — ръмженето в гласа на госпожа Елайъс подчерта недоверието й — въпрос само на време е кога ще предадеш добродетелността си. Всички знаем как графът демон прелъсти съпругата на своя дядо, причини смъртта на стария граф и на собствената си съпруга. — Гласът й заглъхна от искрено чувство. — Бях камериерка на лейди Трегър и лично тя ми е разказвала със сълзи в красивите си очи за изневерите на съпруга си. Той разби сърцето й със своите прелюбодеяния. И после, когато порочността му беше разкрита, я заплашил така, че тя побягнала и намерила смъртта си. — Тонът й стана злъчен. — Толкова си самоуверена, толкова сигурна в добродетелите си, че смяташ, че можеш да общуваш със Сатаната и да не бъдеш развратена. Засрами се, Клер Морган, засрами се! Като дъщеря на Томас Морган винаги си се мислела за по-добра от другите. Обаче ще ти кажа, че ако останеш в къщата на дявола, скоро ще носиш неговото копеле!