Гневът, завладял Клер, й даде сили да възрази:
— За кого си загрижена повече и кого искаш да порицаеш — мен или лорд Абърдар? — остро каза тя. — Знам, че е обичал съпругата си и все още продължава да скърби за нея. И въпреки това никой освен графа не знае какво се е случило между него и съпругата му и е погрешно ние да произнесем присъдата. Да, негово благородие има лоша репутация, но от това, което съм видяла, той е по-малко грешен, отколкото го представяме. Някой тук лично да е присъствал на греховна постъпка на графа? Ако е така, аз не съм чула за това. Някога да е прелъстил момиче от селото? Никоя жена в Пенрийт не е споменавала, че той е бащата на детето й. — Тя спря, погледът й се плъзна върху богомолците. — Заклевам се пред Господ, че аз няма да бъда първата.
Тишината беше нарушена, когато Гуенда Елайъс изсъска:
— О, нима го защитаваш! Според мен това е ясно доказателство, че си обладана от опасното му дяволско обаяние. Много добре, върви при това адско изчадие, но не въвличай нашите деца и не ни моли за прошка, когато те озлочести!
Един мъж измърмори:
— Тя призна за невинната си постъпка. Това няма да й помогне, но се чудя какво не си признава.
Пръстите на Клер побеляха, докато стискаха облегалката на църковната скамейка. Може би смирението и изповедта щяха да бъдат по-християнски, но надделя нейната натура, това че никога не бе познавала провала. Тя се извърна назад, вторачи се в мъжа, който изрече тези думи и каза:
— Господин Клън, стоях до майка ви една седмица, докато умираше. И тогава ли мислехте, че съм лъжкиня?
Тя видя още едно лице, на което беше изписано обвинение.
— Госпожо Бейнън, когато ви помагах да почистите къщата си след наводнението и уших новите завеси за прозорците, мислехте ли, че съм неморална? — Леденият й поглед продължи да се движи. — Господин Луис, когато съпругата ви беше болна и не бяхте на работа, аз събирах храна и дрехи за децата ви. Тогава мислехте ли, че съм развратена?
И тримата, към които се обърна, извърнаха очи, неспособни да срещнат погледа й.
Оуен Морис мълчаливо се надигна. Като църковен настоятел и водач на групата, бе един от най-почитаните мъже в общността.
— Правосъдието принадлежи на Господ, госпожо Елайъс. Не сме ние, които ще прощаваме или осъждаме. — Сериозният му поглед се извърна към Клер. — Няма друг член в нашата черква, който да е помагал на другите повече от Клер Морган. Когато графът поиска тя да работи за него в замяна на помощта му за селището, тя доброволно напусна училището, така че скандалът да не може да засегне децата. Репутацията й винаги е била безукорна. Ако се заклева в своята невинност, защо да не й повярваме?
Шепот на одобрение се разнесе из стаята, но съвсем не единодушен. Госпожа Елайъс изсъска:
— Каквото искаш говори, но аз отказвам да богослужа под един и същи покрив с тази жена, която живее с лорд Абърдар. — Тя се извърна и закрачи към вратата. След миг други: и мъже, и жени, станаха и я последваха.
Замит Клер замръзна, ужасена от разкритието, че богомолците бяха готови да напуснат и тя е причината за това. Ако незабавно не се направеше нещо, членовете на методистката черква щяха да се разделят на две фракции — за и против Клер. Резултатът щеше да бъде омраза, а не любов, която бе целта на братството им.
— Изчакайте! — извика тя.
Напускащите хора спряха и се извърнаха към нея. С разтреперан глас тя продължи:
— Приемам, че действията ми не са безукорни. Вместо да се разцепвате и да изоставяте нашата черква, която моят баща обичаше толкова много, ще е по-добре самата аз да напусна. — Тя си пое дълбоко дъх. — Обещавам ви, че ще се върна, когато спрете да се съмнявате в мен.
Оуен понечи да протестира, но замълча, когато тя поклати глава. Опитвайки се да държи главата си високо вдигната, Клер се запъти към вратата. Непознат глас се обади с възхищение:
— Най-прекрасният пример за християнска благоразумност, който някога съм виждал.