— И цената е моят живот! — извика тя, сълзи заблестяха в очите й. — Тази сутрин бях публично порицана на черковната служба от хората, чието уважение си мислех, че съм спечелила. Дори най-верните ми приятели са разтревожени от това, което правя. Само четири дни успяха да опетнят и разбият двадесет и шест годишния ми целомъдрен живот. Заради твоя каприз аз загубих своите приятели, своята работа, всичко, което има значение за моя живот.
Сърцето му се сви при измъчения й вид, но ако отстъпеше, щеше да я загуби.
— Знаеше от самото начало, че цената ще бъде висока — студено каза той. — И ми отговори „така да бъде“. Лесно е да бъдеш смела, когато никой не иска нищо от теб, но сега, когато се сблъска с първата трудност, показваш на какво си способна. Ти си страхливка, Клер Морган.
Тя се скова, сълзите пресъхнаха в очите й.
— Осмеляваш се да ме наричаш страхливка, ти, мъжът, който е отговорен за толкова нещастия, който избяга от дома си за цели четири години?
— Не спорим за моето падение, а за твоя провал — отвърна той. — Ако искаш да си отидеш, давай. Запази скъпоценните си добродетели, ако това е най-важното за теб. Но аз не съм такъв глупак, че да пропилявам парите и времето си за твоите проекти без никаква отплата, само срещу високомерната ти усмивка. Ако си тръгнеш, преди да са изминали трите месеца, каменната кариера за шисти ще остане затворена, няма да продължа опитите си да подобрявам условията в мината и Абърдар ще остане празен, без слуги, докато не намеря начин да го продам.
Очите й се присвиха от ярост.
— Мислиш ли, че като ме държиш затворена, ще ме накараш да те желая повече и ще споделя леглото ти?
Гневът я беше тласнал да приеме предизвикателството му при първата им среща и ако не внимаваше, гневът можеше и да я прогони. Като сниши глас, той каза:
— Не съм ти тъмничар, Клер. Решението е изцяло твое. Знам, че си била ужасно наранена от приятелите си, които те осъждат. Но от това, което съм научил за вярата на методистите, знам, че същността е в съвестта пред Бога. Можеш ли да кажеш искрено, че се срамуваш от това, което става между нас?
Тя тихичко се засмя.
— Може би дяволът е говорил така на Ева.
— Твърде вероятно — съгласи се той. — Изкушенията на Сатаната са били плътски. Адам и Ева изяждат ябълката, срамуват се от своята голота — тяхната сексуалност — и биват изгонени от рая. Лично аз винаги съм смятал, че раят трябва да е ужасно скучно място — винаги всичко е перфектно. Без възможността да извършиш зло не съществува шанс да направиш добро. Светът, в който живеем, е много по-труден от рая, но далеч по-интересен и страстта е едно от великолепните възнаграждения.
— Очевидно като момче си научил достатъчно за религията, за да знаеш как да се подиграваш — остро каза тя. — Но си пропуснал урока за състраданието. Светът е изпълнен с красота и с опитни жени, които с готовност ще приемат ухажването ти. Защо настояваш да ме задържиш против волята ми?
— Защото, въпреки че има по-красиви жени, ти си тази, която искам. — Той пристъпи по-близо и постави ръце върху раменете й. — Можеш ли да кажеш искрено, че не ти е приятно моето ухажване?
Тя се скова.
— Дали го харесвам не е тема на разговора ни.
— Нима? — Когато я целуна, студените й устни поеха топлината от неговите. Той промърмори:
— Това против волята ти ли е?
От гърлото й се изтръгна сподавен вик.
— Не, проклятие, не! Ето защо се страхувам от теб.
Имаше отчаяние в отговора й и той почувства, че Клер намира в прегръдката му както утеха, така и заплаха. Ако можеше да я спечели сега, щеше да е завинаги.
Без да я пуска от обятията си, той я издърпа на няколко крачки до оградата. Докато вятърът развяваше полите около глезените й, Никълъс се опита да свали ужасното й боне. С леко дръпване връвчицата се развърза, като освободи къдриците на черната й коса. Той плъзна ръка под шала и обхвана гърдата й. Галеше я с нежни движения, като палецът му опипваше зърното й, докато то набъбна. Тя се задъха, после се притисна в него.
Дори този слаб отклик го възбуди, невероятно лесно. Притисна бедра в нейните, докато гърбът й се опря в грубата каменна стена. Тя нервно се помести, но не се опита да избяга, сякаш инстинктивно търсеше как по-плътно да се притисне в него.
Когато усети влажната топлина на езика й, той плъзна ръка по гърба й и откри закопчалките, пристягащи роклята й с висока яка. Първата се разкопча лесно, втората също. Спря, за да помилва атлазената й кожа, после издърпа роклята й, смъкна я и разкри бледата плът на раменете.
Ухаеше на лавандула и мащерка — скромно като сладкия дъх на дивата природа. Започна да я целува, докосваше я с милувки, нежни като пърхане на пеперуда, плъзна устни надолу до ямката на гърлото и края на ключицата й. Тя трескаво изви слабини към него.