Никълъс простена от удоволствие, цялото му тяло се втвърди. Въпреки многото дрехи, които ги разделяха, тя усети трепета на твърдия му член, притискащ се в корема й.
— Ах, Клер, омагьосала си ме — каза той дрезгаво.
Искаше й се да й направи такава магия, че да не мисли за съдбоносния избор, който трябваше да направи. И след като стоеше в прегръдката му, може би вече беше направила своя избор.
Понесена от вихрушката на чувствата, тя бавно осъзна, че студеният полъх върху левия й крак бе заради повдигната й пола и фуста. Топлите му пръсти се плъзнаха над жартиерите й и започнаха да галят вътрешната страна на бедрата й, очертавайки чувствени дири върху голата й плът. Дъхът й спря и страстта я обхвана.
Спаси я не срамът от порочността й, а осъзнаването, че най-чувственото място на тялото й се е навлажнило. Без да разбира защо, но напълно объркана, тя призова цялата си сила и изстена:
— Стига вече.
С груб напрегнат глас той каза:
— За да приключиш със съмненията си, остави ме да продължа. Заклевам ти се, че няма да съжаляваш.
— Не можеш да ми гарантираш това. По-сигурно е, че никога няма да си го простя. — Сълзи изпълниха очите й, когато сграбчи раменете му и леко го отблъсна. — Защо толкова твърдо си решил да ме прелъстиш?
Той издиша бавно и на пресекулки.
— Не плачи, Клер. Моля те, не плачи. — Пусна я, после се извърна, седна и се облегна на стената. Улови китката й и я издърпа в скута си, като я прегърна така, че главата й да се притисне върху рамото му. Докато тя се бореше със своите чувства, той нежно я галеше, сякаш беше уплашено дете.
Когато треската, нахлула в тялото й, започна да отслабва, тя се опита да приеме смело своята дилема. Все още имаше време да напусне Никълъс и да се върне към нормалния си начин на живот в селото. Щеше да има скандал, но той скоро щеше да заглъхне. Напускането беше просто, безопасно, морално решение.
И все пак, ако избереше това, през останалата част от живота й щеше да й тежи вината за проявения страх. Никълъс имаше силата да промени стотици живота към по-добро и според нея, ако се откаже, нямаше да бъде само страх, но и егоизъм.
Да жертва репутацията и начина си на живот, за да помогне на селото, щеше да бъде далеч по-болезнено, отколкото бе очаквала. И все пак тя щеше да го понесе по-леко, ако не харесваше това, което той я заставяше да прави — като страдаща мъченица съвестта й щеше да бъде чиста. Горчивата ирония, която причини тази бушуваща буря на вина и съмнение, беше в това, че Никълъс й даряваше най-голямото щастие в живота.
Той беше развратник и прелюбодеец, мъж с всеизвестна себичност, който нямаше желание да използва богатството и силата си за нищо друго освен за задоволяване на собствените си желания. И въпреки това Никълъс й въздействаше по начин, който тя не познаваше. Странното бе, че дори ценностите им да бяха напълно различни, той я разбираше така добре, както никой досега.
Силният пролетен вятър развя полата и разроши косата й. Сред острия хлад в този сенчест ъгъл на стената Никълъс беше като кътче на топлина и уют. Тя въздъхна, пръстите й се вкопчиха силно в рамото му. Чувстваше се безопасно с него.
Той прошепна:
— Рози върху бузите — изтъркана фраза, използвана от всеки влюбен момък, писал някога лоши стихове на своята възлюбена. И въпреки това нищо не може по-добре да опише прекрасния цвят на лицето ти. Уелски рози, разцъфнали върху безупречна келтска кожа. Не си тръгвай, Клер.
Дори да беше решила да се върне в Пенрийт, решението й щеше да се стопи от тази нежност в гласа му. За нея бе все още чудно, че Никълъс искрено я искаше — че тя беше нещо повече от една негова празна прищявка. И макар да беше твърде заслепена от страстта, за да проумее това, когато се хвърлиха в обятията си, тя си спомни силното му желание, начина, по който трепереше при нейния отклик.
И въпреки всичко — увереността, че може да му влияе, не гарантираше безопасността й, по-вероятно беше да изгорят заедно в пламъците на страстта. Мислейки на глас, тя тъжно каза:
— Ако сега си тръгна, ще трябва да закърпвам разрушената си репутация. Ако остана, ще погубя единствения смисъл на живота, който познавам. Ще бъда унищожена.
— Не мога да се съглася, че страстта винаги води до унищожение. Ако физическата интимност увеличава радостта и никой не е наранен, как може това да е грешно?
— Предполагам, че мъжете винаги говорят така, за да прелъстят невинните девици да прегрешат — унило отвърна тя. — И жените, които са достатъчно глупави да повярват в това, са принудени да раждат бебетата си в потайни кътчета и да ги отглеждат сред куп домашна работа. Кой твърди, че никой не е наранен?