Когато започнаха да обсъждат възможните модели, помощничката се приближи и занавива коприната на руло. Материята запърха около врата й и Клер неволно я притисна — искаше да задържи нежния допир. Това беше най-прекрасният плат, който някога бе виждала, блестящ във всички нюанси на синьото и с други изящно преливащи оттенъци. Тя притисна коприната до бузата си и се погали в нея като котка, забеляза, че Никълъс я наблюдава. Пусна тъканта объркана.
— Няма нищо лошо да се забавляваш от нещо красиво — каза той ласкаво.
— Коприната е суетна и екстравагантна — отвърна строго тя, макар кожата й да продължаваше да тръпне на местата, където материята я бе погалила. — Има по-добри начини да си похарчиш парите.
— Може би — съгласи се той. Веселото му настроение растеше. — Но една рокля, ушита от тази коприна, ще направи чудеса със сините ти очи. И ще се чувстваш чудесно, когато я носиш.
Искаше да отрече, че би й доставило удоволствие да има такава красива и безполезна рокля, но не можеше — сърцето й се колебаеше, но и копнееше за синята коприна. Знаеше, че като приема предизвикателството на Никълъс, ще постави на изпитание добродетелите си, но се угнети, когато осъзна колко е уязвима за невъздържаността и за суетата на земните блага. Тя потърси в паметта си всички цитати от библията, предупреждаващи я за безумието на суетата.
Но това не й помогна. Не престана да мисли за синята коприна.
След като избраха тъканите и моделите, Никълъс попита дали има някакви готови модни облекла, които да подхождат на Клер. Дениз им показа три рокли, като съпроводи това с хапливи забележки за дамата, която ги поръчала, но не платила.
За да изпробва първата рокля, Клер се оттегли зад параван. С помощта на шивачката Мари тя облече премяната от муселин, прекрасен, но почти прозрачен. После шивачката пристегна късия корсаж. Клер очакваше да изпита по-голямо неудобство, защото никога не беше носила корсет, но облеклото се оказа по-комфортно, отколкото предполагаше.
Мари измърмори:
— Мадмоазел има толкова тънък кръст, че едва ли се нуждае от това, но така ще се подчертае линията на дрехата.
Шивачката взе мерките й, за да ги използва за ушиването на другите премени. После помогна на Клер да нахлузи рокля от мек плат с цвят на рози. Задните копчета бяха сложни — Клер започна да разбира защо модните дами се нуждаеха от прислужници. Преди да позволи на Клер да се погледне в огледалото на стената, Мари извади букетче от кремави копринени рози и го забоде в тъмната коса на Клер.
— Необходими са допълнителни аксесоари и различна прическа, но това ще задоволи графа.
Когато накрая й разреши да се види, Клер замига изненадано срещу образа си в огледалото. Кремавите рози придаваха на кожата й блясък, а очите й изглеждаха огромни. Приличаше на дама — доста привлекателна дама. Дори, Господ да й е на помощ, много елегантна. Критично огледа деколтето на роклята. Не само беше изрязано обезпокоително ниско, но корсажът повдигаше гърдите й отпред. Макар Клер да знаеше, че е скромно надарена, в тази модна рокля изглеждаше с доста изобилни… природни дадености.
Потисната от желанието да прикрие разголената си шия и гърди, тя срамежливо излезе иззад паравана. Никълъс и Дениз прекъснаха разговора. Шивачката кимна със задоволство, а Никълъс заобиколи Клер с блестящи одобрителни очи.
— Да си призная, поразен съм. Нуждае се само от една поправка. — Той очерта с пръста линията на корсажа отпред. — Изрежете деколтето дотук.
Тя се задъха — не само защото той докосваше гърдите й — и то на обществено място! — но и заради ужасяващо изрязаното деколте, което искаше.
— Отказвам да нося нещо толкова неприлично!
— Това, което предлагам, е доста модно. — Той очерта нова линия през гърдите й, като този път леко докосна зърната й. — Така вече ще бъде неприлично.
Ужасена, Клер вдигна поглед към Дениз.
— Разбира се, той се шегува.
— Защо не — оживено се обади шивачката. — Имам клиентки, които не желаят да си купят рокля, ако няма опасност гърдите им почти да изскочат. Казват, че поддържало интереса на джентълмените.
— Разбира се, съгласна съм, че има такива — измърмори нервно Клер. — Но това не е за мен.
— Изпъкваш с блясъка си повече от всички жени, които някога съм срещал. — Никълъс й отправи дяволита усмивка. — Деколтето, което предлагам, е по-смело, отколкото искаш, и по-консервативно, отколкото бих желал. Не е ли справедливо така?
Не можа да не се засмее. Напомняйки си, че никога няма да носи тези рокли пред други познати, тя каза:
— Много добре. Но ако хвана бронхит, ти ще си виновен.
— Ще те топля — отвърна той с определено опасен блясък в очите.