Клер се върна бързо зад паравана, като си повтаряше, че няма никакво значение дали тези непознати я възприемаха като негова любовница. Следващата премяна беше дневна рокля и деколтето беше по-почтено, но все пак достатъчно изрязано, че да накара всички в Пенрийт да вдигнат неодобрително вежди.
Когато нямаше кой да я чуе, Клер тихичко попита Никълъс:
— Какви жени са клиентките на Дениз? Нямам чувството, че ателието е за напълно почтени дами.
— Разбира се, според теб биха били непочтени — отвърна той. — Жените, които идват тук, искат да изглеждат колкото е възможно по-съблазнително. Макар някои да са дами от висшето общество, много от тях са актриси и куртизанки. — Той наведе глава на една страна. — Това засяга ли те?
— Предполагам, че би трябвало — призна си тя. — Но нали няма да посещавам приемите на висшето общество. Освен това Дениз доста ми харесва.
Разговорът им бе прекъснат, когато младата помощничка донесе поднос с чай и кейк, за да се почерпят. Никълъс и Дениз започнаха оживена дискусия за чорапите, обувките, ръкавиците, наметалата и интимното бельо, което също трябваше да бъде изискано. Дори само като ги слушаше, Клер започна да се уморява.
Обаче Никълъс се беше оживил. Когато след три часа напуснаха ателието, той каза въодушевено:
— Сега, скъпа, ще ти предложа най-вълнуващото преживяване.
— О, не — възкликна тя. — Опитвам се да бъда добра любовница, но не мисля, че е честно да ме унижаваш.
— Да съм споменал нещо за унижение? — Той й помогна да се качи в двуколката, после взе юздите от кочияша, който се качи отзад.
Когато се вляха в лондонското улично задръстване, тя попита тревожно:
— Да не би да ме водиш на някаква… оргия?
— О, защо говориш така, Клер! — възкликна той, като я изгледа любопитно. — Изненадваш ме. Какво знаеш за оргиите?
— Не много, макар да разбирам, че са отвратителни, похотливи и включват голям брой хора, които имат поведението на животни от селски двор — язвително каза тя.
Той се засмя.
— Добра дефиниция. Разбира се, има всякакви оргии, но предполагам, че на празненството трябва да присъстват най-малко трима, за да отговаря на изискванията. Разбира се, не всички трябва да са хора.
Клер се задъха от смущение, но точно в този миг една товарна каруца за малко не се сблъска в тях. Никълъс успя сръчно да спре двуколката и избягна удара, но коларят, типичен представител на лондонското простолюдие, не беше доволен. Без да вади дългата пура от устата си, той започна да сипе ругатни за проклетите богаташи, които си въобразяват, че улиците са техни.
— Какъв неприятен тип — отбеляза Никълъс. — Трябва да бъде научен на обноски.
С рязко движение на китката той замахна с камшика и пурата от устата на каруцаря изчезна. Грубиянът застина с удивено изражение и разкъсана угарка между зъбите.
Смаяна от ужас, Клер възкликна:
— Свети Боже, ако беше ударил погрешно, можеше да извадиш окото на човека.
— Но не ударих погрешно — спокойно изрече Никълъс. Той отново замахна с камшика, шапката на каруцаря полетя и се приземи в скута на Клер. Тя усети лекото свистене във въздуха, но ремъкът на камшика се бе преместил толкова бързо, че тя не успя да види движението му.
Когато, онемяла от страх, тя се вторачи в смачканата шапка, Никълъс каза:
— Макар да твърдят, че добър с камшика е този, който може да уцели муха върху ухото на някой от впрегнатите коне, има само няколко души, които действително могат да го направят. — Камшикът изсвистя още веднъж, шапката се вдигна, завъртя се във въздуха и се приземи върху главата на напълно объркания каруцар. — Аз съм един от тези, които могат.
След като приключи с натрапника, Никълъс отново започна умело да се провира през уличното задръстване.
— Да се върнем на темата за оргиите. Обикновена мъжка фантазия е да вкараш в леглото си две жени наведнъж. Всъщност леглото не е подходяща дума — необходимо е по-голямо пространство, така че леглото се заменя с пода. Обсебен от тази любопитна възможност, веднъж реших да се отдам на фантазията си. Предполагам, че резултатът можеше да бъде назован оргия. — Той зави с двуколката в по-широка улица. — Искаш ли да знаеш какви са най-живите ми спомени от тази оргия?
С пламнало лице Клер притисна длани върху ушите си.
— Не искам да слушам повече!
Пренебрегвайки протеста й, Никълъс изрече с наслада:
— Килимът гореше под коленете ми, това е, което си спомням. За да не оставя дамите да скучаят, трябваше непрекъснато да пълзя напред-назад. Изтощителен опит, след който накуцвах цяла седмица. — Той спря замислено. — Така разбрах, че е по-добре някои фантазии да си останат в съзнанието ти.