Преди Клер да обясни на Емили, че положението не е такова, за каквото си мисли, Никълъс се върна от детската стая. Когато разговорът отново мина към общи теми, Клер реши — по-добре, че не успя да отговори, защото не знаеше какво да мисли и какво да каже. Беше израсла в свят на резки, ярки контрасти, където правилното си беше правилно, а грешното — грешно. За зла участ нещата около Никълъс все още бяха забулени в сиви сенки.
Няколко минути по-късно, когато Клер и Никълъс се приготвяха да си тръгнат, съпругът на Емили се прибра вкъщи. Робърт Холкрофт бе набит рус мъж със заразителна усмивка. След като се представи на Никълъс, той енергично се здрависа, без да пропусне да спомене колко е очаквал тази среща. Ако допускаше, че Емили и Никълъс са любовници, това не пролича в поведението му.
Когато потеглиха с двуколката, Клер каза:
— Радвам се, че сега лейди Абърдар е щастлива. Когато напусна долината след погребението на съпруга си преди четири години, беше с разбито от скръб сърце. Никой в Пенрийт нямаше представа какво й се е случило.
— Иска да забрави годините в Уелс и едва ли някой може да я обвинява за това — мрачно изрече Никълъс. — Омъжи се за Холкрофт една година след смъртта на дядо ми. Тогава той беше опитен адвокат, но сега е изгряваща звезда в парламента. Някой ден ще стане министър в кабинета.
— Кои райони представя?
— Лестършир. — Никълъс намали скоростта, а след малко зави вляво в по-тиха уличка. — Контролирам този избирателен район и когато Емили ми писа, че Холкрофт иска да влезе в политиката, аз му го предоставих. От това, което чувам, справя се доста добре — изглежда е и по-умен, и по-практичен от предшественика си.
Смаяна, тя попита:
— Контролираш областта Лестършир?
— Освен другите. Покварената ни политическа система ми даде възможност за ефективен контрол в три различни района. Макар титлата на Абърдар да има корени в Уелс, в днешни дни по-голяма част на богатството на фамилията идва от другаде.
Клер беше смаяна колко малко знае за Никълъс, за богатството му и за политическото му влияние.
— Не се учудвам защо господин Холкрофт така се зарадва да се срещнете. Затова ли си кръстник на Уилям?
Никълъс се усмихна.
— Бих искал да е и заради приятелството. Емили беше като оазис на доброта и разум в Абърдар.
Не звучеше като мъж, който страда от разбито сърце. Очевидно е бил много привързан към Емили, но Клер със самозалъгваш реши, че тя не е била голямата любов в живота му.
— Ако си успял да вкараш Холкрофт в парламента, трябва да си наблюдавал зорко и отблизо делата си, докато си бил извън страната.
— На всеки шест месеца получавах пакет с официални документи, а аз изпращах обратно инструкциите си. — Той й хвърли ироничен поглед. — Не съм толкова безотговорен, колкото загатва репутацията ми.
— Никой не може да бъде — язвително отвърна тя. Никълъс прихна.
— Ти си съвършена, типична уелска роза: изящна, със силен аромат, но гъсто обрасла с бодли. — Той се протегна и погали брадичката й с опакото на облечената си с ръкавица ръка. — И тези бодли те правят интересна.
И тъй като не получаваше много комплименти, Клер таеше всичките в душата си. Тя беше много по-бодлива, отколкото подхождаше на женския чар.
Клер и Никълъс прекарваха вечерта в игра на билярд, когато от фоайето се разнесе ленив глас:
— Умението в билярда е похвално за един джентълмен, но да играеш твърде добре, е доказателство за пропиляна младост.
— Люсиен! — Никълъс захвърли щеката си, приближи се към новодошлия и го прегърна пламенно. — Радвам се, че успя да дойдеш.
Люсиен измърмори:
— Все така необуздан. — Клер забеляза, че бе отвърнал на прегръдката с явна обич.
Докато мъжете си разменяха поздрави, тя огледа госта, който беше облечен елегантно и имаше маниери на конте. Беше почти толкова красив, колкото и Никълъс, но съвсем рус, типично за англичаните. Сред падналите ангели очевидно е бил Луцифер, утринната звезда, най-ярката и най-красивата, преди да се разбунтува срещу небесата. Той също се движеше малко като котка, затова нито Клер, нито Никълъс бяха чули кога е влязъл.
След като се освободи от прегръдката на своя приятел, Никълъс ги представи:
— Клер, досетила си се, че това е лорд Стратмор. Люсиен, това е моята приятелка, госпожица Морган.
Бяха ли с Никълъс приятели? Тези думи загатваха за много недоизказани неща. С усмивка тя каза:
— Удоволствие е за мен да се запознаем, милорд. Никълъс доста често говори за вас.
— Лъжи, всичко е лъжи — бързо изрече той. — Това никога не доказва нищо.