Люсиен вдигна ръка.
— Да се сдобрим, Никълъс. Не се забавлявам, като се бъркам в чужди работи, но съм заинтересован от ситуацията, а както изглежда, ще се намери кой да злослови за госпожица Морган.
— Нямам намерение да я наранявам.
— Но вече си го направил. Сигурно знаеш какво влияние имат клюките в едно малко село. Ще й бъде доста трудно да се върне към стария си начин на живот.
Никълъс стана и закрачи нервно из библиотеката.
— Добре. Може да остане при мен.
— Като любовница? — Гласът на Люсиен беше изплашен.
— Защо не? Често съм правил и по-лоши неща.
— Ако изпитваш нещо към това момиче, ожени се за нея.
— Никога — рязко отсече Никълъс. — Веднъж се жених и повече няма да повторя.
След продължително мълчание Люсиен меко каза:
— Често съм се чудел какво се случи между теб и съвършената Каролайн.
Никълъс се извъртя на пети и се вторачи в приятеля си, изражението му бе напрегнато — личеше, че е на ръба на дива ярост.
— Люси, единственият начин едно приятелство да продължи, е да има граници, които не трябва да бъдат пресичани. Ако държиш на дружбата ни, гледай си своята работа.
— Очевидно е било много по-лошо, отколкото предполагах. Съжалявам, Никълъс.
— Недей. Тя имаше щастието да умре. — Никълъс отново напълни чашата си, после я вдигна и подигравателно произнесе наздравицата. — За Каролайн, която ме научи на толкова полезни уроци за живота и любовта. — Той изпи брендито на един дъх.
Люсиен го наблюдаваше смълчан. Предполагаше, че четири години са достатъчно дълъг срок, за да се възстанови Никълъс от нещастието, заради което избяга от Англия, но както изглежда, не беше така.
Но той също бе научил някои уроци през трудните си години. Един от тях беше, че няма човек, който може да бъде негов приятел… освен ако вече не беше такъв.
15
Клер спа съвсем малко и в тъмнината на нощта успя да намери бледо подобие на душевно равновесие. Всеки добър методист трябваше да се ръководи от вътрешното си прозрение, а единственото вътрешно желание, което имаше, беше, да бъде с Никълъс, колкото е възможно, по-дълго. Не като негова любовница — съмняваше се, че някога би могла да си прости подобна греховна, неморална връзка.
Но щом извърнеше поглед назад във времето, прекарано с него, събитията се редуваха в съзнанието й в живи картини. До тях останалата част от живота й бледнееше. Беше в разцвета на своя живот и осъзнаваше, че когато трите месеца изтекат, нищо и никой нямаше да я разчувства така дълбоко, както Никълъс. След като несъмнено щеше да отиде по дяволите, можеше да се забавлява, а не да порицава греховността си. През останалата част от живота си щеше да има достатъчно време за разкаяние.
Облече се грижливо, макар да допускаше, че Никълъс ще спи до късно. Вероятно бе стоял с лорд Стратмор до малките часове. Изненада се, когато той излезе от салона за закуска, докато тя слизаше по стълбите.
Пресрещна я на последното стъпало и препречи пътя й. Без да каже дума, той я притегли в обятията си и я целуна. Тъй като тя стоеше на стъпалото, бяха почти на една и съща височина, което се оказа учудващо удобно. В прегръдката му имаше нежност и изненадващо силен копнеж. Щом обви ръце около врата му, тя се зачуди дали и той е бил така самотен през нощта.
Когато целувката приключи, те останаха прегърнати. Малко срамежливо Клер промълви:
— Използва правото си на целувка много рано.
— Обичам да те изненадвам. Ако искаш друга, ще трябва да е по твоя инициатива. Ще ти сътруднича, ако съм в настроение. — Макар думите му да бяха безгрижни, очите му изпитателно се взираха в нейните. — Ще се върна късно следобед. Има ли нещо специално, което искаш да правим тази вечер?
— Винаги тайно съм се надявала да посетя цирка на Астли — призна си тя. — Възможно ли е?
Очите му заблестяха.
— Имаш вкус на клоун или цирков артист. Лесно осъществимо — тази вечер ще има представление. Помисли си какво друго би искала да видиш в Лондон. Има пътеводител в библиотеката. — Той обгърна с ръка кръста й и тръгнаха към салона за закуска, увлечени в разговор.
— Само още една секунда, госпожице. — Домашната прислужница, Поли, забоде последната фиба. — Така. Идеално.
Клер поразена се взираше в образа си. Камериерката беше успяла да оформи дългата й коса в изящни меки къдрици.
— Свърши чудесна работа. Страхувах се, че ще направиш нещо ужасно и сложно, което ще ме накара да се чувствам така, сякаш нося птиче гнездо на главата си.
— Неотдавна жените са носели птичи гнезда на главите си, без да споменавам моделите, наподобяващи на кораби или вази със свежи цветя — каза Поли. — Баба ми беше домашна прислужница на една дама и ми е разказвала интересни истории за онези странни прически. — Тя прибра една къдрица. — Но вашата коса е прекрасна, толкова гъста и бляскава. По-семплата прическа най-добре подчертава това.