— А сега роклята. — Клер стана и вдигна ръце, докато Поли мушне синята копринена рокля през главата й. Бяха я донесли този следобед, точно навреме за бала, организиран от дука на Кандовър и сега Клер щеше да я облече за първи път.
Докато Поли се мъчеше със закопчалките и връзките на гърба й, Клер издърпа полата, захласната по гладката разкошна материя. Вероятно щеше да я облече само тази вечер, тъй като се съмняваше, че в бъдеще ще присъства на други балове.
Когато Поли свърши, Клер се извърна към огледалото. Това беше първата й официална вечерна рокля и тя остана зашеметена от образа в огромното огледало. Имаше вид на непозната — предизвикателна, прекалено изтънчена, жена.
Като видя изражението й, Поли каза окуражително:
— Великолепно изглеждате, госпожице.
— Дори не мога да се позная. — Блещукащата с всички оттенъци на синьото коприна й придаваше нежен блясък, а очите й искряха като огромни сапфири. Тя леко се извъртя, наблюдавайки как коприната прилепва по невероятно тънкия й кръст и пада свободно над бедрата й. Като се вгледа в голата плът на деколтето си, веждите й се сбърчиха от смущение. — Как може една рокля и един корсет така да променят обикновената фигура и да я превърнат в желана и сладострастна?
— Имате прекрасна фигура, госпожице. Някои биха казали, че е обикновена, но сте достатъчно закръглена, за да изглеждате чувствена в подходяща рокля и точно толкова крехка и стройна, за да бъдете елегантна. Можете да изглеждате както пожелаете.
Клер поклати недоверчиво глава.
— Не съм сигурна дали ще имам кураж да я нося на обществено място.
— Ще има много дами с по-изрязани деколтета.
— Но дали са дами? — потиснато попита Клер.
— Това ще помогне. Негово благородие милордът го изпрати. — Поли измъкна малка кутия, покрита с кадифе и я отвори.
Клер разшири очи, когато видя трите верижки, преплетени и украсени с перли. Определено Никълъс се отнасяше към нея като към любовница, въпреки че не получаваше заслуженото за парите си.
Поли вдигна огърлицата и я постави на шията на Клер. Студените бисери помилваха кожата й, нежно белите перли се съчетаваха с копринените цветя, вплетени в косата й. И й помагаха да се чувства по-малко разголена.
— Благодаря ти за усилията, Поли. Успя да превърнеш просякинята в принцеса.
Домашната прислужница се намуси.
— Всичко, което направих, беше да покажа най-доброто от това, което вече имахте. Познавам дами, които са готови да убият, за да имат външен вид като вашия, и то без пудра и руж.
Като се взираше внимателно в образа си, Клер каза:
— Но самата аз се чувствам като непозната. Не знам коя е тази жена в огледалото.
— Това сте си вие, госпожице. — Поли се намръщи. — Трябва да има по-добър начин да ви го кажа, но не знам как.
Часовникът удари девет. Беше време да отиде при Никълъс. Клер метна великолепния кашмирен шал на раменете си, излезе в коридора и заслиза по стълбите.
Той я чакаше в преддверието, дори по-красив от обикновено. Както винаги, беше облечен в черно, а бялата му риза и бродериите на бялата му жилетка се открояваха. Като чу стъпките й, той вдигна поглед и се усмихна.
— Не са ли ти казвали, Клер, че модерните светски дами никога не са точни?
— Не съм нито модерна, нито дама.
Никълъс понечи да й отвърне, но когато тя пристъпи в осветения от фенера кръг, той притаи дъх.
— Всеки, който те е виждал, сега няма да повярва на очите си.
Искреното желание в погледа му я смути. Караше я да се чувства женствена и въпреки това тя не можа да не зададе въпроса:
— Няма да лъжеш, като кажеш, че съм красива, нали?
Когато изкачи и последните няколко стъпала, той отвърна:
— Може би не точно красива.
Сърцето й заби — очевидно искаше да я излъже.
— Омайна е по-подходящата дума. — Той хвана края на шала й, после го издърпа леко и я заобиколи. — Неустоима. — Шалът се плъзна на пода върху обувките на Клер. Никълъс се наведе и докосна с топлите си твърди устни чувствената извивка между шията и брадичката й. — Могъщо съчетание от невинност и сладострастност.
Непознати опияняващи тръпки пронизаха Клер, резултат повече от неговата възхита, отколкото от целувката. Неочаквано тя изпита чувството, че е жената от огледалото — съблазнителна, женствена, способна да играе любовните игри така умело, както и самият Никълъс. Като че ли беше обладана от духа на друга — напълно непорядъчна, жена.