— Радвам се, че ме одобряваш. — Клер вдигна ръка и погали с върха на пръстите си лицето му, като внимаваше да не изкриви ръба на шалчето му. Току-що се беше избръснал и бузите му бяха гладки. — Да съм ти казвала, че си безспорно най-красивият мъж във Великобритания, ако не и в цяла Европа?
Той се ухили и протегна ръце към нея.
— Да продължим с комплиментите на втория етаж, а?
Тя отстъпи с грация, като знаеше, че движението й ще разпръсне аромата на парфюма й — плътно благоухание на диви рози, което Поли й предложи.
— Време е да вървим. Не трябва да изпускаме шанса да намерим лорд Майкъл.
— Научила си се да бъдеш опасна, Кларисима — измърмори той, а върху лицето му трептяха желание и игривост.
— Уча се от най-добрия.
Той се засмя, после вдигна шала й и го обви около раменете й. Нежният допир на пръстите му разпали огън във вените й. Тя улови ръката му и излязоха при чакащата ги карета.
След като се настаниха вътре, Клер попита:
— Защо лорд Стратмор каза, че това място не е подходящо за мен? Нима херцогът организира оргии? — Тя отпусна ръка върху неговата и погали с палец дланта му.
— Нищо подобно, макар да е вярно, че някои жени не биха позволили на неомъжените си дъщери да ги придружат. Забавленията на Рафи са доста леконравни — празненства, където мъжът може да доведе любовницата си и има вероятност да срещне съпругата си, придружена от любимия й. — Никълъс вплете пръсти в тези на Клер и постави ръцете им върху коляното си. — Повечето от жените ще бъдат от висшето общество, но някои са куртизанки от висока класа.
— Как ще мога да ги различа?
— По-превзетите са светски дами — обясни той. — Куртизанките са малко по-сдържани.
Тя се усмихна. В тъмната карета беше лесно да се флиртува. Поли беше права: предизвикателната жена в огледалото, беше реалност — опасна част от самата нея, която Клер още не познаваше добре. И въпреки това, когато си позволи да докосне с коляно неговото, сякаш случайно, тя не съжали.
В тъмнината устните на Никълъс намериха нейните, за дълга, бавна целувка, която стана още по-настойчива и възпламеняваща, щом той плъзна длан под шала и погали голите й рамене. Още няколко секунди и тя щеше да се качи на коленете му и да му позволи да прави каквото пожелае.
Напомняйки си, че нападението е най-добрата форма на защита, тя постави ръка на коляното му и го стисна. Тръпка прониза тялото му.
— Определено опасна — каза той с явно неспокоен глас. Ръката му се плъзна върху гърдата й. — Искаш ли да се научиш докъде е възможно да се стигне в каретата?
Тя се заля в звънлив смях.
— Каза, че имението на херцога е съвсем близо.
— Нямах това предвид, и ти го знаеш, кокетке.
Зърната на гърдите й набъбнаха, когато палецът му ги погали през коприната. Още малко и щяха наистина да изпробват възможностите на каретата. Тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Мисля, че е време да спрем.
Той вдигна ръка от гърдата й и я премести на по-безопасно място — над кръста й.
— Да го оставим ли за по-късно през нощта?
Клер се замисли.
— Засега достатъчно. Много е рано да отложим милувките за останалата част на нощта.
— Напълно съм съгласен. — Той се облегна на тапицираната с кадифе облегалка, но не пусна ръката й.
След като Клер успокои дишането си, установи, че доверието към него й е давало възможност да подеме тази луда игра. Когато и да му кажеше да престане, Никълъс спираше. Усмихна се в тъмнината и се зачуди какъв ли ще е следващият етап на играта.
16
Докато чакаха сред дългата колона от гости в имението Кандовър, Клер попита:
— Виждал ли си херцога след пристигането си в Лондон?
— Посетих го, но не беше вкъщи, затова му оставих бележка — усмихна се Никълъс. — Рафи ми изпрати отговор. Покани ме на бала със заплахата, че ако не дойда доброволно, ще ме довлече тук за яката.
— Вероятно няма да успееш да го поздравиш при толкова много чакащи — отбеляза тя. — Чувала съм, че в Лондон приемат за светски този бал, на който има достатъчно голяма блъсканица.
— Рафи не следва модата, той я въвежда. И тъй като не се забавлява от непокорната тълпа, сбирките му са с много по-подходящ брой хора. А също и по-забележителни.
Тя го изгледа с раздразнение в погледа.
— Не кани ли неомъжени момичета, на които не им е позволено да идват?
— Рафи не се интересува от благовъзпитани девици — унило отвърна Никълъс. След като посочи жената, застанала до домакина, той добави: — Това е лейди Уелкот, последната му любовница според думите на Люсиен.