— Омъжена жена?
Никълъс кимна.
— Рафи винаги се е интересувал само от омъжени жени. Знаят правилата и не създават проблеми, нито се влюбват безумно в него.
Като дъщеря на проповедник тя не знаеше достатъчно за висшите кръгове, затова попита:
— Нима прелюбодеянието е начин на живот в светското общество?
Той сви рамене.
— След като много аристократични бракове се сключват поради семейни или имотни причини, трудно можеш да се изненадаш, когато съпрузите търсят удоволствие другаде.
Затова ли Никълъс бе изневерил на своята съпруга? Дори великолепната рокля на Клер не й даде кураж да зададе този въпрос. Вместо това тя каза:
— Вероятно дукът не може да си избере съпруга по свое желание заради фамилното наследство.
— След като завърши Оксфорд, Рафи изведнъж се влюби безразсъдно — постави всичко в краката на едно момиче. Никога не съм я виждал, тъй като бях все още в университета, но той ми писа разни несвързани безсмислици, че била като богиня, слязла на земята. Официално щяха да се сгодят през следващия светски сезон. Единственият път, когато съм забелязвал Рафи разстроен душевно.
— Нима момичето е умряло и той не е срещнал жена, равна на нея? — съчувствено попита Клер.
С гневен блясък в очите Никълъс отвърна:
— Не, тя го предаде. Не е ли това любовта?
Клер усети как дъхът й изведнъж пресекна. После промълви:
— Така е, без съмнение, това е най-циничната забележка, която някога съм чувала в живота си.
— Нима? Моят опит показва друго. Всеки, който някога е твърдял, че ме обича… — гласът му рязко секна.
Осъзнавайки, че той неволно е издал една от болезнените истини, направили го такъв, какъвто е в момента, тя улови студената му ръка в своята.
— Предполагам, някои хора твърдят, че обичат, когато имат нужда от любов, или от желание за контрол, или пък го правят само от егоизъм — каза тя замислено. — И въпреки това все още има хора като Оуен и Марджед Морис, Емили и Робърт Холкрофт. Мислиш ли, че тяхната любов допуска предателство?
Пръстите му бавно стиснаха ръката й.
— Не, предполагам, че не. Вероятно искрената любов е късмет, който някои хора имат, други не.
— Понякога съм си мислила за това — тъжно изрече Клер. — Ако не вярваш в любовта, тогава в какво вярваш?
След кратка пауза той отвърна:
— Вероятно в приятелството.
— Искреното приятелство донякъде е любов — каза тя.
— Надявам се да е така. — Той й се усмихна недоверчиво. — Но след като съществува много по-малка вероятност от предателство в приятелството, то е много по-безопасно.
Те стигнаха до началото на шпалира и Клер за първи път можа да разгледа дук Кандовър, който разговаряше с двойката пред тях. Беше висок, красив и тъмен почти колкото Никълъс, с благородно изражение на лицето. Любезен, приятен, сдържан — истински образец на типичен английски джентълмен.
Предшестващите гости се отдръпнаха и дукът се извърна към тях. Лицето му мигновено просветна.
— Никълъс, радвам се, че успя да дойдеш. — Ръкува се с искрен ентусиазъм. — Вероятно тази вечер няма да имаме много време да разговаряме, но се надявам утре за обяд да се присъединиш към мен в правителствения клуб.
И както Клер бе одобрила Люсиен заради участието му в училищния побой въпреки превъзхождащия брой противници, тя хареса дука заради искрената радост от срещата им. И макар Никълъс да имаше лошо мнение за любовта, очевидно притежаваше дарба да спечели приятели.
Като издърпа напред Клер, той я представи.
— Рафи, моята приятелка, госпожица Морган.
След разговора им Клер се опасяваше, че той ще се осмели да я представи като своя приятелка. С усмивка тя каза:
— За мен е голямо удоволствие, ваша светлост.
Той изискано се поклони.
— Удоволствието е изцяло мое, госпожице Морган. — За разлика от очите на Никълъс, в неговите имаше много скръб, типична за англичаните, забеляза също любопитство и мъжко одобрение в дълбините им. За да приключи с представянето, Рафи каза: — Лейди Уелкот, граф Абърдар и госпожица Морган.
Любовницата на дука беше няколко години по-възрастна от него, може би около четиридесетте. Беше красива, русокоса жена с вид на изискана дама — но не от този тип, които истерично се влюбваха в мъжете. Клер си помисли за „богинята, слязла на земята“, която бе тласнала Рафи към тази жена и потисна въздишката си. Бедният херцог. Толкова много хора искаха да бъдат обичани и въпреки това, като че никога нямаше достатъчно любов за всички.
Лейди Уелкот нехайно кимна на Клер, но очите й заблестяха, когато се извърна към Никълъс.
— Лорд Абърдар — разгорещено каза тя. — Може да не си спомняте, но сме се срещали, когато бяхте виконт Трегър. В Бленъм.