Той се наведе над ръката й.
— Разбира се, че си спомням. Никога не забравям привлекателните жени.
Лейди Уелкот имаше прекалено изтънчени маниери, за да не допусне да се усмихне превзето, макар че според безпристрастното мнение на Клер това също беше преструвка. Като развяваше с грация ветрилото си, нейно благородие каза:
— Сега, когато сте отново в Британия, се надявам да ви виждаме по-често в Лондон.
— Твърде вероятно е. — Усмивката му беше чаровна — неговите усмивки винаги бяха такива.
Ако дукът изглеждаше развеселен от взаимните им комплименти, Клер трябваше да потисне желанието си да изрита в глезена както Никълъс, така и нейно благородие. Никълъс насочи веселия си поглед към нея и тя беше сигурна, че той прочете мислите й.
— Задържаме шпалира. Ако не успеем да разговаряме тази вечер, Рафи, ще се видим утре в клуба на британското правителство — увери го Никълъс.
Той улови ръката на Клер и я въведе в огромно преддверие, после свиха вляво към балния салон.
— За да имаш успех в обществото, Клер, трябва да се научиш да прикриваш чувствата си. Уплаших се, че ще ухапеш лейди Уелкот.
— Нямам желание да постигам успех в обществото — язвително отвърна тя. — И беше грубо от страна на нейно поостаряло благородие да позволи да й потекат лигите по теб в мое присъствие.
Той се ухили.
— Нима долавям ревност? Мислех си, че е един от седемте смъртни гряха.
— Ревността не, но завистта, скъперничеството, разврата, гнева, невъздържаността, високомерието и леността са — отвърна тя.
— Знам много добре този списък. — Очите му играеха. — Всеки има идеали, към които се стреми.
Клер се засмя.
— Невъзможен си.
— Опитвам се — скромно измърмори той.
Те преминаха през арка от яркочервени цветя и влязоха в огромна зала, където красиво облечени мъже и жени се разхождаха безцелно сред танцуващите. И макар че беше първият й прием във висшето общество, вниманието на Клер бе привлечено не от хората, а от декорите.
Стените и високите тавани, боядисани в черно, поглъщаха голяма част от светлината на канделабрите и придаваха тайнствена, нереална атмосфера на помещението. Тъмнината увеличаваше възхитителния ефект на силно осветените мраморни статуи, които стояха на поставки в ъглите на салона. Всичките скулптури бяха с размери на хора в класически драперии, разголващи голяма част от телата им. Клер отбеляза:
— Гръцките и римските статуи са твърде екстравагантни, нали?
Никълъс се захили.
— Наблюдавай скулптурите известно време.
Тя го направи и както предполагаше Никълъс, рязко възкликна, когато една от скулптурите смени позата си.
— Милостиви Боже, те са живи!
— Рафи обича баловете му да са незабравими. — Никълъс посочи друга „скулптура“, мъж който се беше навел от постамента и разговаряше с красива жена статуя до него. — Вероятно на тези дами е било платено щедро да се покрият с бяла боя и пудра, а после да стоят неподвижни цяла вечер. Възможно е младежът да се опитва да си уреди лична среща с любимата си нимфа.
— Дукът няма ли да се разсърди?
— Е, няма да му хареса, ако статуята тръгне към беседката с приятелката си, но предполагам, че могат да правят каквото пожелаят, когато свърши балът.
Клер загледа отблизо скулптурата, която с бавно движение вдигна белите си вежди към джентълмена, който я потупваше по крака. Дрехите й бяха много оскъдни и ясно се долавяше, че забележителната й фигура изобщо не е творение на изкуството.
— Започвам да разбирам защо не желаят да водят невръстните си дъщери тук — плахо промълви Клер.
На балкона музикантите подеха мелодия и започна да се сформира група за танци, мъже и жени се нареждаха един срещу друг. Изведнъж Клер се усети, че потропва с крак в такт с музиката.
— Искаш ли да танцуваш? — попита Никълъс.
— Не знам как — каза тя, неспособна да прикрие съжалението в гласа си.
— Хм, забравих, че танцуването е против методистките принципи. — Той сведе поглед към тропащия й крак. Тя скри обувките си под подгъва на роклята, Никълъс каза: — Доста лесен народен танц. Само веднъж ги наблюдавай и ще можеш да опиташ на следващия път, разбира се, ако съвестта ти позволява.
След кратко обмисляне тя изрече:
— Съвестта ми ще ме измъчва седмици наред. Едва ли един танц ще влоши нещата.
Първият танц беше последван от още един и Клер и Никълъс се присъединиха към танцуващите. Възхитена, тя сбърка само веднъж, но за късмет той беше достатъчно близо, за да я улови. Напълно забравила за греховността, тя страхотно се забавляваше.