След това започна валс, затова те се отдръпнаха встрани от дансинга. Никълъс каза:
— Валсът изглежда много порочен и е възможно да докара до провал западната цивилизация.
— Едва ли. — Клер оглеждаше плавно движещите се двойки. — Изглежда е много приятно с партньор, който ти харесва и доста противно с този, който не ти харесва.
— Ако се интересуваш, мога да наема учител по танци да те научи. Малко е сложно да опиташ без уроци.
Предложението беше съблазнително, но все пак в душата й бе останало малко благоразумие и съвест.
— Благодаря, но не мисля, че в бъдеще ще имам възможност да танцувам валс.
— Ще видим — измърмори той.
Неочаквано пред Никълъс изскочи пищна червенокоса жена. Напълно пренебрегвайки Клер, тя прегърна Никълъс и изписка:
— Скъпи Стари Ник, върнал си се у дома. Трябваше да ми се обадиш. Улица „Хил“ №12. Сегашният ми покровител няма да има нищо напротив.
Той спокойно я отблъсна от гърдите си.
— Същото каза и последния път, Айлин, а нещата свършиха с дуел при варовиковата кариера. За щастие тогавашният ти покровител беше дяволски несръчен в стрелбата, но едва ли мога да отрека справедливостта на недоволството му.
— В много неща Хенри не беше добър — затова те поканих. — Без да се смути, тя леко потупа китката му с прибраното си ветрило от слонова кост. — Кога можеш да дойдеш?
— Съжалявам, а освен това вече съм зает. — Проницателният й поглед се премести върху строгото лице на Клер. — При това никога не повтарям една и съща грешка втори път.
Червенокосата кокетка се нацупи.
— Бях любезна единствено заради доброто старо време, нали знаеш. — Тя разтвори ветрилото си и енергично го развя. — Не се нуждая от теб. Сегашният ми покровител е метър и деветдесет и всичко му е в пропорция.
Вместо да се обиди, Никълъс избухна в смях.
— Правилно, Айлин, няма да си губиш времето с жалък младеж като мен.
Ярко начервените устни на жената рязко се свиха в превзета усмивка и за първи път тя погледна Клер в очите.
— Забавлявай се, докато можеш, душичко. Никой не е по-добър от Никълъс, както в леглото, така и извън него.
Когато Айлин се отдалечи, Клер каза раздразнено:
— Нима жените тук се делят на такива, които са били някога в леглото ти и други, които се надяват да те вкарат там в бъдеще?
Устните му се извиха.
— Вероятно ще си хабя напразно думите да ти казвам да не се тревожиш, но забележи, че не приех предложението й. Макар да съм виновен за предишните си успешни прелъстявания, за разрушаването на репутацията ти и за много други по-дребни прегрешения, едно нещо със сигурност няма да направя. И това е да те унижа пред другите хора.
Той нежно постави ръка на тила й и бавно я погали. Напрегнатостта й започна да намалява. Клер с примирение установи колко добре я разбираше Никълъс. Въпреки че беше чужда на най-смъртоносните грехове, тя определено беше горда и нямаше да понесе, ако Никълъс публично покровителстваше тази нахална продажна жена.
— Не каза ли, че куртизанките ще са по-дискретни от дамите?
— Всяко правило си има изключение.
Познат глас прекъсна разговора им.
— Добър вечер, Никълъс, госпожице Морган. — Лорд Стратмор с лека походка се приближи с лека походка до тях. — Забелязах Майкъл да се насочва към игралната зала, макар да не бях достатъчно близо, за да съм сигурен, че е той.
— Може би ще го открия — заяви Никълъс. — Ще останеш ли с Клер, докато се върна?
— Разбира се.
Когато Никълъс изчезна в тълпата, Стратмор замислено измърмори:
— Живо доказателство за смесената му кръв.
Сепната, Клер попита:
— Какво искаш да кажеш?
Стратмор кимна към отдалечаващия се Никълъс.
— Сравни го с останалите прекалено възпитани аристократи.
Тя се засмя след мигновено обзелото я прозрение — нямаше мъж в балния салон, който да притежава магнетичната жизненост на Никълъс.
— Разбирам какво имаш предвид. До него всички изглеждат като полуживи. — Тя хвърли палав поглед към събеседника си. — Ти прекалено възпитан ли си?
— Разбира се. Основателят на благородническата фамилия Стратмор е бил енергичен барон разбойник, но буйната кръв се е успокоила с годините. Женитбата с един циганин може да подобри потеклото ни. — Той й отправи ангелска усмивка. — И тъй като никога не съм си позволявал да ме покори неудържима страст, Никълъс знае, че е безопасно да те остави на моите грижи.
— Предполагам, че липсата на страст е нещастие за един развратник.
— Не съм развратник — усмихна се той. — Но допускам, че имам тъмни тайни.
Развеселена тя каза:
— Ако не си развратник, значи си шпионин.
Леконравното изражение върху лицето на Стратмор изчезна и той остро реагира: