— Нима Никълъс ти е казал за… — спря, после направи гримаса. — Мисля, че току-що казах твърде много.
Въпреки че коментарът на Клер бе напълно добродушна шега, реакцията на Стратмор й помогна бързо да заключи.
— Веднъж Никълъс спомена, че по време на пътуването си из континента събирал информация и вършел куриерска работа за стар приятел. И тъй като работиш в британското правителство, не е трудно да предположа, че е имал предвид теб.
— Имаш ум на интелигентен чиновник. — Усмихнат, Люсиен изглеждаше по-млад и по-малко отегчен. — И тъй като допускам, че не съм толкова значителен и полезен, на какъвто се правя, бих бил благодарен, ако запазиш това за себе си.
— Този разговор е толкова уклончив, че не мога да си позволя да го спомена пред някой друг, лорд Стратмор.
— Умна и дискретна. — Удовлетворен, той въздъхна. — Защо не срещна жена като теб? Ще трябва да те помоля да ми казваш Люсиен, както моите приятели. И тогава, ако нямаш нищо напротив, ще мога да те наричам Клер.
— Бих искала да е така, Люсиен.
Той й предложи ръката си.
— И сега, след като официално сме приятели, ще си потърсим ли по чаша пунш? Доста е задушно тук.
С усмивка тя мушна ръка под лакътя му и те си пробиха път през тълпата до една беседка, където гола русалка разливаше от стъкленица винения пунш в кристални купи. Този път беше истинска статуя, въпреки че, ако имаше живи русалки, Клер не се съмняваше, че херцогът щеше да ги наеме.
Стратмор задържа една чаша под струята, подаде я на Клер, после напълни друга за себе си.
— Забавляваш ли се от първия си бал?
— Да, но се надявам да не личи, че не съм била досега на балове.
— Изглеждаш спокойна и почти като у дома си — увери я той. — Никой не би предположил, че си учителка от Уелс, която волю-неволю е била въвлечена в чужд свят.
Той придружи Клер обратно до балната зала, за да погледат танцуващите.
— Никълъс заслужава хубав бой за това, което ти е направил, макар да мога да разбера порива му.
— Надявам се това да е комплимент.
— Така е. — Веселието му се изпари. — Нима трябва да ти казвам, че Никълъс е далеч по-объркан, отколкото си признава. Винаги е бил, а след тези нещастни събития преди четири години само Бог знае какво таи под повърхността на странното си циганско съзнание. Нуждае се от нещо или от някого, и ти си най-добрата надежда, която съзирам. И въпреки че имаш причина да негодуваш от това, което направи с живота ти, надявам се да бъдеш търпелива с него.
— За да бъда честна, трябва да си призная, че вината за това положение е колкото моя, толкова и негова. Не трябваше да го моля за помощ още на първата ни среща, нито пък да приемам такова нелепо предизвикателство. — Клер се замиеш върху останалите думи, които Люсиен беше изрекъл. — Но не съм толкова значима за него, освен че го запознах с живота в Пенрийт. — Тя се засмя. — Понякога си мисля, че Никълъс не знае как да се държи с мен, като с любовница или като с домашен любимец. Люсиен се усмихна одобрително, но поклати глава.
— За него ти си много повече от тези неща, макар да се съмнявам, че той наистина го разбира.
Коментарите на Люсиен бяха вълнуващи, но Клер не им вярваше. Докато отпиваше от пунша, тя реши, че самоувереният и със съвършено възпитание лорд Стратмор беше романтик.
По-лесно й беше да повярва в това, отколкото че тя самата е нещо специално за Никълъс.
17
Много от гостите в балния салон искаха да поздравят Никълъс с добре дошъл у дома. Освен дружелюбните поздрави, той получи три досадни предложения и пет ясни намека — добре, че остави Клер с Люсиен. Не че имаше нещо против ревността й — намираше я за доста гальовна. Всеки ден Клер ставаше все повече жена и по-малко непорочна учителка.
Когато Никълъс стигна до игралната зала, Майкъл Кениън отдавна си беше отишъл, ако въобще е бил там. Никълъс попита няколко мъже дали са виждали лорд Майкъл, но никой не беше сигурен. Разочарован, той се върна да потърси Клер и Люсиен.
Докато прекосяваше приемната, той видя някакъв мъж с дрехи, напрашени от пътуване, да влиза и да се насочва забързано към дук Кандовър, който все още посрещаше закъснелите си гости. След като той му каза нещо, Рафи се задави в кашлица, после се извърна и се втурна нагоре по стъпалата, като взимаше две наведнъж. Никълъс се опита да предположи какво би могло да предизвика такава реакция в мъж, пословичен с хладнокръвното си спокойствие, конкуриращо дори това на Люсиен, но не откри отговор във въображението си. Сви рамене и влезе в балната зала, където се вихреше кадрилът.
Само след няколко минути успя да открие Клер — до високата фигура на Люсиен. Когато Никълъс ги доближи, музиката рязко спря по средата на танца. Последва тишина, а гласът на Рафи проехтя из балната зала.