— Войната може да подлуди хората и очевидно точно това се е случило с теб. — Той се извърна към Клер и тя видя мъка в очите му. — Не искам да се бия с побъркан. Хайде, Клер. Време е да си вървим.
Никълъс хвана ръката й и я поведе към вратата. Когато вдигна ръка към дръжката, Майкъл процеди със злобен глас:
— Страхливец!
Изведнъж нещо изсвистя и върхът на остър нож се заби във вратата между Клер и Никълъс. Тя се вторачи в трептящата дръжка, ужасена от близкото разстояние, на което беше преминало смъртоносното острие. Никълъс тихо й каза:
— Не се тревожи, Клер. Ако искаше да ме улучи, щеше да го направи. — Той хвана ножа и го издърпа от дървото, после се обърна с лице към другия мъж. — Не искам да се бием, Майкъл — повтори той. — Ако искаш да ме убиеш, ще трябва да извършиш хладнокръвно убийство, но не мога да повярвам, че толкова много си се променил.
С пламнали от гняв очи майорът процеди:
— Увереността ти е заблуда, Абърдар, но предпочитам да те убия честно. По дяволите, бори се!
Никълъс поклати глава.
— Не. Ако искаш, ме смятай за страхливец. Напълно съм равнодушен за заблудата ти. — Той отново улови ръката на Клер.
Майкъл започна да барабани с пръсти по махагоновото бюро.
— Малката ти развратница знае ли, че си убил дядо си и съпругата си?
С рязко движение, толкова бързо, че Клер не можа да го проследи, Никълъс вдигна ръка и хвърли обратно ножа през стаята. Той се заби в бюрото на милиметри от пръстите на Майкъл.
— Клер е дама, нещо, което очевидно не си способен да разбереш — отвърна той, но вече с неспокоен глас. — Много добре — ако искаш да се бием, така да бъде. Но след като ти ме предизвика, изборът на оръжието ще е мой.
Люсиен понечи да каже нещо, но Майкъл го прекъсна. Със злорадство в гласа той каза:
— По всяко време, на което и да е място, с всякакво оръжие.
— Времето — сега — решително заяви Никълъс. — Мястото тук. Оръжието — камшик за езда.
Лицето на майора придоби тъмночервен цвят.
— Камшик за езда? Не се подигравай, Абърдар. Изборът е между пистолет и саби. Дори ръкопашен бой с ножове, ако искаш, но не и нещо толкова банално като камшик.
— Това са моите условия. Приеми ги или си тръгвам. — Никълъс се усмихна с ледена усмивка. — Помисли си какво удоволствие ще бъде да ме бичуваш с камшика — ако си достатъчно добър, в което се съмнявам.
— Достатъчно съм добър, за да одера кожата ти, което напълно заслужаваш — изръмжа Майкъл. — Много добре, да започваме.
Рафи избухна.
— Стигнахте доста далеч! И двамата сте си загубили ума. Няма да позволя това в моето имение.
Люсиен тихо се обади:
— Ако Майкъл е твърдо решен да упражни насилие, бих предпочел да стане тук, в наше присъствие.
Люсиен и Рафи си размениха погледи. С огромно нежелание дукът изрече:
— Може би си прав.
Никълъс попита:
— Люси, ще ми станеш ли секундант?
— Разбира се.
Майорът изля гнева си върху лорд Стратмор.
— В Пенрийт има една поговорка: приятелят на моя враг е и мой враг. Остави го да си намери някой друг.
Люсиен решително му се противопостави:
— Смятам и двама ви за мои приятели, а най-важното задължение на един секундант е да се опита да разреши спора без проливане на кръв. Можеш да ми кажеш какви са твоите оплаквания и все още има шанс Никълъс да ти отговори.
Майкъл поклати глава.
— Няма да говоря какво се е случило. Никълъс знае и ако желае, нека си признае. Но щом настояваш да бъдеш негов секундант, вече не сме приятели.
— Ако е така, то е по твое желание — сериозно отвърна Люсиен. Майкъл се извърна към херцога.
— Ще ми станеш ли секундант, или също ще застанеш на страната на този лъжлив циганин?
Рафи сърдито го изгледа.
— Непочтено е да участваш в дело на честта, където мъжът не знае защо е бил предизвикан.
Майорът повтори:
— Ще ми станеш ли секундант?
Рафи въздъхна.
— Добре. Като твой секундант ще те помоля, ако има нещо, което Никълъс може да направи — да се извини или някакъв друг начин да отговори на оплакванията — така че да се разреши спора без дуел, да му дадеш тази възможност.
Устните на Майкъл се разтегнаха в усмивка.
— Не. Това, което той направи, не може да бъде поправено.
Рафи и Люсиен отново се спогледаха. После дукът каза:
— Много добре. Градината зад къщата ще бъде подходящо място. Доста е студено, така че се надявам да няма гости в храстите. Ще взема два камшика от стаичката с принадлежностите за езда и ще се срещнем там.
Те излязоха един по един от кабинета и последваха Рафи по коридора към задната част на къщата. Когато Клер тръгна с тях, Люсиен се намръщи.