— Тогава можеш да изчакаш още малко.
Той издърпа камшика си в опит да обезоръжи Майкъл. Другият мъж се свлече на колене, но успя да задържи оръжието си. Около минута двамата мъже се бореха напрегнато един срещу друг, мускулите им изпъкваха. После ремъците рязко се разплетоха и противниците залитнаха назад.
Вместо отново да удари, Никълъс се присви и отскочи встрани с вдигнат и готов за замах камшик. Майкъл зае подобна стойка и те започнаха да се въртят в кръг с плавни ловки движения.
Дори при променливата светлина не можеха да се объркат двамата мъже. Никълъс, циганинът, стъпваше леко и подвижно, докато Майкъл, войникът, беше агресивен и твърдо решен да унищожи врага си. Не се чуваше никакъв звук освен лекото скриптене на ботушите на майора върху камъка.
Когато Никълъс успешно избегна новия удар, Майкъл се задъха:
— Добър си в измъкването — като всеки мръсен циганин.
— Не се срамувам от това, което съм, Майкъл. — С рязко извъртане на китката Никълъс направи нова резка върху ризата на другия мъж. — Можеш ли да кажеш същото?
При подигравателния му тон Майкъл изпадна в страшна ярост. Майорът се спусна в атака, размахвайки камшик и сипейки порой от удари. Докато зловещите звуци на кожения ремък, впиващ се в жива плът, отекваха през двора, мъчителен вопъл се изтръгна от гърлото на Клер. Защо Никълъс не отстъпеше назад, а понасяше тези мъки, без да вдига ръка, за да защити главата си?
Тя разбра защо, когато Майкъл пристъпи напред в кръглата площадка и прехвърли тежестта си на единия крак. Този момент бе изчаквал Никълъс. Той прецизно замахна с камшика и ремъкът му се уви около глезена на Майкъл.
И макар самият бич да нанесе лека рана, когато Никълъс внезапно дръпна дръжката с двете си ръце, другият мъж загуби равновесие и падна. От тласъка той се претърколи на земята и главата му силно изкънтя върху каменната плоча.
Изведнъж всичко свърши — Майкъл лежеше неподвижен, като мъртъв в смразяващата тишина, нарушавана единствено от дрезгавото дишане на Никълъс. Клер благодари на Господ, че Никълъс спечели. После се спусна и коленичи до поваления мъж. Имаше известен опит от училищни наранявания, затова спокойно и внимателно огледа кървящата рана на глава му.
Никълъс приклекна до нея. Ризата му висеше на парцали и кръв се стичаше най-малко от дузина рани, но след бърз поглед Клер се увери, че те бяха само повърхностни. Самият той сякаш не ги забелязваше. Цялото му внимание беше насочено към мъжа в безсъзнание. С разтреперан глас Никълъс попита:
— Лошо ли е ранен?
Клер не отговори, преди да провери пулса, дишането и раната на главата на Майкъл.
— Не мисля. Определено е изпаднал в несвяст, но смятам, че черепът му не е счупен. Раните на главата винаги кървят обилно, затова изглеждат по-зле, отколкото са. Има ли някой носна кърпа?
В ръката й се спусна кърпа с изящна бродерия „К“. Тя силно притисна прегънатото парче върху раната. Никълъс измърмори:
— Благодаря на Господ, че не е толкова зле. Исках да го поваля, а не да го убивам.
— Не се обвинявай — сериозно изрече Люсиен. — Той те въвлече в тази кавга. Ако беше избрал пистолети или саби, сега един от вас щеше да е мъртъв.
— Беше глупаво от моя страна да позволя да ме въвлече в какъвто и да било двубой — ядосваше се Никълъс. — Видяхте как се държа Майкъл. Мислите ли, че ще приеме това като окончателно разрешение на спора?
Тишината, която последва бе достатъчно категоричен отговор.
Когато първата кърпичка се напои с кръв, Клер използва друга, този път с инициала „С“ върху нея. За щастие кървенето почти спря. Никълъс развърза шалчето си и го използва, за да направи груба превръзка, която да задържи втората кърпа на място. Клер каза:
— Трябва да го преместим, колкото е възможно, по-скоро и по-наблизо. Може ли да остане тук, ваша светлост?
— Разбира се. — С удивен поглед дукът добави: — И тъй като успя да се пригодиш към тази банда хулигани толкова успешно, по-добре е да ме наричаш Рафи.
Клер се изправи на крака.
— Не знам дали ще мога да наричам дук с малкото му име.
— Не мисли за мен като за дук, а като за някой, който се е провалил на първия урок на Никълъс по риболов.
Тя се усмихна, разбирайки, че хуморът разкриваше облекчението му, че нищо лошо не се е случило.
— Много добре, Рафи.
Дукът попита:
— Люси, мислиш ли, че ще можем да го внесем вътре? Предпочитам да не викам слугите.
— Ще се справим — чу се отсеченият отговор. — Тежи много по-малко, отколкото трябва.
Когато двамата мъже внимателно вдишаха Майкъл, разкъсаната му риза се свлече през лявото рамо до кръста. Всички се вторачиха изненадано и Никълъс затаи дъх.