— Бил е ранен от шрапнел в Саламанка — мрачно обясни Рафи. — Очевидно е било по-лошо, отколкото ми разказа.
След като изправиха Майкъл на крака, той, изглежда, започна да се връща в съзнание толкова, колкото да се отпусне с ръце, преметнати над раменете на приятелите си.
Никълъс обу чорапите и обувките си, после взе камшиците. Докато с Клер следваха другите в къщата, тя мислено благодари на Бога, че двубоят не приключи с нещастен случай. Облекчението, което почувства, бе слабо, защото се страхуваше, че Никълъс беше прав — дуелът тази вечер нямаше да задоволи лорд Майкъл.
Напрегнат и измъчен, Никълъс отказа да лекува раните си. Той прие наметалото на Рафи, тъй като беше изключено да облече собствения си тесен и изрязан фрак. След няколко минути с Клер се отправиха с каретата към къщи. Гостите на бала бяха все още така погълнати от празненството, че никой не им обърна внимание, когато напуснаха имението.
Не разговаряха, докато колелата на каретата трополяха по улиците на Мейфеър. Никълъс седна срещу Клер, придържайки се за предния ръб на седалката, за да не докосва наранения си гръб.
Веднага след като се прибраха, тя каза:
— Преди да си легнеш, искам да почистя раните ти. — Изгледа го със строгия си учителски поглед. — Знам, че ти прави удоволствие да се държиш стоически, но всичко си има граници.
Той й отправи подигравателен поглед.
— Съгласен съм, а също и трогнат. Къде искаш да осъществиш лечението си?
— Предполагам, в твоята стая. Ще сменя тази рокля и с Поли ще намерим някои медицински принадлежности. — Тя влезе в собствената си спалня, където дремеше Поли. Прислужницата бързо се разбуди и помогна на Клер да се съблече, после отиде за бинтове и медикаменти.
Може би като наказание за неверието й синята й рокля беше съсипана от кръвта на лорд Майкъл и от допира със земята. Тя облече удобната си бяла памучна нощница и наметна отгоре красив червен халат, който беше част от новия й лондонски гардероб. След като среса косата си и я сплете в хлабава плитка, тя седна, за да изчака Поли.
Нервното напрежение по време на дуела намаля и тя изведнъж се почувства изтощена. Облегна се на стола люлка, притисна длани в слепоочията си и започна да се люлее, когато неочаквано стресът от вечерта я връхлетя с пълна сила. Всеки удар с камшика в този смъртоносен дуел се беше врязал в съзнанието й. Ако лорд Майкъл беше спечелил или се бяха дуелирали с пистолети или саби… Тя потрепери и се опита да отклони в друга посока мислите си.
Макар да бе изпитала смъртен страх, когато гледаше как лорд Майкъл напада Никълъс, сега дуелът беше приключил и сърцето й страдаше за майора. И въпреки че обвиненията му срещу Никълъс бяха плод на разстроеното му съзнание, той очевидно си вярваше и мъката му беше искрена. Тя въздъхна. Не беше първият войник, разсипан от войната. Тъжно си помисли, че нямаше да бъде последният. Може би след време съзнанието му щеше да се излекува — надяваше се да е така.
Но дотогава той представляваше реална заплаха за Никълъс. И макар графът да не вярваше, че старият му приятел е способен на хладнокръвно убийство, Клер не беше сигурна. Може би беше време вече да се върнат в Уелс. Майкъл загатна, че няма да преследва Никълъс — далеч от погледа му можеше да се заличи и в съзнанието му.
Когато Поли се върна с поднос с бинтове, лекарства и легенче с топла вода, Клер надигна измореното си тяло от стола. Като взе подноса, тя изпрати домашната прислужница да си легне и се запъти по коридора към спалнята на Никълъс. Вратата беше леко открехната, така че я бутна с крак и влезе.
Никълъс беше коленичил пред огнището и прибавяше въглища в огъня. Клер за малко да изпусне подноса, когато го видя, защото на пръв поглед й се стори, че е гол. Като го погледна отново, забеляза, че около кръста си е увил хавлиена кърпа. Гледаше да го накара да се държи прилично, макар душата й съвсем да не желаеше това.
Почувства се обезсилена, гледайки отблизо красивото му мускулесто тяло, на което срамежливо се бе възхищавала при плуването му с пингвините. Но много по-обезпокоителна беше гледката на раните му. Малко късно се сети, че той е свалил дрехите си, за да й помогне да лекува раните му. Мисълта я успокои — беше тук като медицинска сестра, не като любовница.
Когато приключи с разпалването на огъня, той постави паравана пред камината, после стана и вдигна чашата си от масата.
— Искаш ли малко бренди? Тази вечер може би е подходяща да опиташ силно питие.
След кратко премисляне наум тя каза: