— Честта, както и методистката вяра, е духовна и индивидуална. Няма да изпитам угризение на съвестта, ако те прелъстя и унищожа репутацията ти, но не мога да го направя с измама.
— Що за циганин си ти? — подразни го тя. — Мислех си, че коварството е начин на живот сред хората на майка ти.
Той се усмихна.
— Така е, но аз съм развратен от общоприетата английска моралност.
Тя захапа долната си устна и той изпита силно желание да направи същото. Идеята толкова отвлече вниманието му, че почти не чу думите й.
— Ще се прибираме ли скоро вкъщи? Лондон е възхитителен, но има много неща, които трябва да се свършат в Пенрийт.
— Опитваш се да ме измъкнеш от бойното поле?
— Да — призна си тя. — Не мога да си представя, че лорд Майкъл е доволен от резултата на сблъсъка ви от миналата нощ.
— Не, няма да ме застреля в гърба — успокои я Никълъс. — Нито пък аз ще позволя да ме въвлече в още един двубой.
Клер недоверчиво го изгледа.
— Надявам се, че си прав и въпреки това бих искала скоро да се върнем в Уелс. Видях от Лондон толкова, колкото мога да понеса.
— По-голямата част от делата си ще приключа след няколко дни — каза той. — И тогава ще можем да си вървим.
— Добре. — Вече по-щастлива, тя се измъкна от леглото. — Време е да се прибирам в стаята си. Още е рано, така че никой от слугите няма да разбере къде съм прекарала нощта.
— Има ли значение какво мислят?
Тя унило се усмихна, докато намяташе кадифения си халат.
— Вероятно не, но тъй като не съм възпитана като аристократка, не съм безразлична към мнението на хората.
Когато тя постави ръка на дръжката, го прониза същото разкъсващо чувство както предната нощ, когато тя понечи да си тръгне. Тази сутрин беше много по-леко, но съвсем ясно доловимо. Със съзнанието, че постъпва като глупак, той каза:
— Мисля да получа целувката си за деня.
Тя се извърна към него и го погледна леко изплашено.
— Няма ли да я запазиш за по-късно?
— Винаги можеш да получиш още, ако пожелаеш. — С две широки крачки скъси разстоянието помежду им и я притегли в прегръдката си. Въпреки че затаи дъх, когато усети възбудата му през нощните им облекла, тя не се отдръпна.
Той бавно засмука долната й устна, която го привличаше отпреди малко. Тя отвори уста и трепкащият й дъх погали бузата му. Когато езикът му се плъзна в горещата й, покорна и влажна, уста, нейният език го посрещна, нежно го докосна и се впусна в безсрамно преследване.
Целувката продължаваше и продължаваше, отнемаше дъха им и разтуптяваше в луд ритъм сърцата им. Той установи, че я притиска до вратата и с горещи спазми потрива в нея пламналите си слабини. Халатът и нощницата й неусетно се повдигнаха, Никълъс обхвана голото й бедро с ръка и я притисна по-силно до тръпнещия си фалос.
— Ах, Клер — дрезгаво прошепна той. — Толкова си прекрасна. Толкова привлекателна.
Не трябваше да говори, защото думите му я накараха да отвори очи и да промълви:
— Време е… да приключим с целувката.
Беше стигнал толкова далеч, че почти забрави за споразумението им. Когато се опомни, силно изстена:
— Вчера не успях да те целуна. Мога ли да го направя сега? — Без да чака отговора й, той притисна устни в нейните.
Тя се задъха, но успя да каже:
— Не! Вчера си е за вчера и не можеш да получаваш минали целувки. Освен това имаше много неофициални.
Първичната мъжка част на мозъка му все още не беше готова да се откаже. Той разтриваше бедрата й и галеше гладката извивка на ханша й.
— Тогава мога ли да получа утрешната?
Тя издаде почти истеричен кикот.
— Ако продължим така с целувките, следващия път ще можеш да ме целунеш някъде около 1830 година. Достатъчно, Никълъс.
Достатъчно. Дъхът му секна. „Премести си ръката дори от това да те обхване пустота. Позволи й да покрие стройните си оголени бедра. Постави дланите си на вратата и се отдръпни от нея. Погледни някъде другаде, не в сочните й устни и страстните й очи. Честност. Помни, че трябва да си честен.“
Но трябваше да й каже още нещо.
— Клер. — Той мъчително преглътна и се отдалечи на безопасно разстояние. — Благодаря ти, че остана.
Тя се усмихна обаятелно.
— За това са приятелите. — После бързо излезе.
Дълго време Никълъс се взираше в затворената врата и тялото и съзнанието му пулсираха от желание.