— Изглеждаш особено възхитителна тази вечер. — Той й предложи ръка. — Домашната ти прислужница иска ли да се върне с нас в Уелс?
— Поли се справя отлично, но не се нуждая от домашна прислужница — отвърна Клер изненадано. — През целия си живот съм се справяла сама.
— Повечето от новите ти модни дрехи изискват помощ при обличането. А също много добре оформя прическите ти.
— Добре — мило се съгласи Клер. — Ще попитам Поли дали иска да прекара два месеца в Уелс, докато се прибера вкъщи.
Мразеше тя да му припомня, че ще го напусне, но не отговори — ако чуеше дългосрочните му планове за нея, още повече щеше да упорства. Като издърпа стола й, той каза:
— Погрижил съм се за най-неотложните си дела, така че вдругиден можем да тръгнем за Абърдар.
Лицето й светна.
— Ще бъда готова.
— Преди да започнат работите по каменната кариера, бих искал да посетя Пенхайн, за да видя как работи една огромна каменна кариера. — Той зае мястото си. — Ако минем през централен Уелс, това ще удължи пътуването ни с два или три дни. Мислиш ли, че можеш да яздиш толкова продължително?
— Стига темпото да не е много бързо — отвърна тя. — Бих се забавлявала да пояздя през пролетта из планинската част на Уелс.
— Добре. Ще продължим заплануваното след седмица или приблизително толкова, щом се върнем в Абърдар.
Вечерята продължи дълго, понеже разговорът течеше оживено и гладко. Беше доста късно, когато приключиха с кафето, така че Никълъс нямаше да се изненада, ако Клер се извинеше и поискаше да си легне. Вместо това тя го погледна с такава невинност, че мигновено той стана подозрителен.
— В настроение ли си за билярд? — попита тя. — Упражнявах се и бих искала да играя срещу добър противник.
Той се съгласи и преминаха в стаята за билярд. Клер вдигна щеката си и небрежно я плъзна между пръстите си.
— Искаш ли да се обзаложим на нещо?
— Трябва здравата да си се упражнявала — удиви се той. Докато спускаше полилея, който висеше над масата, попита: — Какво имаш предвид?
Искри се появиха в очите й.
— Ако спечеля, няма да имаш право да ме целуваш повече.
— Не се приема — бързо изрече той. — Освен ако аз спечеля тази вечер — ти няма да имаш право да кажеш „не“.
— Не се приема — отвърна тя. — Някакви други предложения?
Докато палеше восъчните свещи, той обмисляше възможностите.
— Можем да играем стриптийз билярд, при всяка загуба трябва да събличаш една от дрехите си.
— Разбира се, това не е стандартна игра!
— Не, но вече съм играл на карти на същия принцип и няма причина да не можем да направим същото с билярда. Победен е този, който първи остане гол. — Той се хилеше, докато вдигна полилея и го привърза с въжето. — Ще играеш ли?
Тя се замисли.
— Добре, обаче ако трябва да съблека и тясната си долна риза, ще се призная за победена, но няма да я сваля.
— Съвсем честно. Ще започнем с еднакъв брой дрехи. — Той мислено започна да брои своите. — Ако сваля фрака си, ще имам десет неща, които ще са колкото твоите, освен ако не носиш допълнителни фусти под разкошната си рокля.
Изчервявайки се леко, тя направи мислен опис на своите дрехи и след малко кимна.
— Десет са. Започваме ли?
— Дамите са първи.
След като подреди топките, Клер се наведе за първия си удар. Несериозността й изчезна и тя се прицели с неумолима концентрация.
Всяка жена, която играе билярд, предлага безчислени наслади — стегнати глезени, неустоима заобленост на гърдите, примамливо деколте. И докато Никълъс се възхищаваше от гледката, малката състезателка успя да вкара в дупката всичките шест сини топки и победи, преди той да е имал шанса да стреля.
Смеейки се, Никълъс каза:
— Наистина си се упражнявала. — Той издърпа лъскавия си висок ботуш и го постави до стената, после започна нова игра. След като вкара четири червени топки, той пропусна петия удар, когато топката докосна мекия ръб на масата, завъртя се неправилно и се отклони.
Отново беше ред на Клер и тя отново вкара всичките си шест топки. След като Никълъс издърпа и другия си ботуш и го постави до първия, измърмори:
— Нека да видя щеката ти.
Тя му я подаде и той огледа върха й.
— Този връх е направен от кожа? — Когато тя кимна, Никълъс попита: — Мога ли да опитам няколко удара с тази щека?
И когато му позволи, опитът беше със смайващ резултат. След като й върна щеката, заяви:
— Кларисима, може би току-що направи революция в древното изкуство на билярда. Никога не съм виждал щека, с която да се осъществява такъв контрол.