— Самата аз бях удивена от резултата. — Тя прехапа устната си. — И тъй като имам по-съвършена щека, няма да е честно да си затруднен от сложните плъзгащи удари, когато аз не съм. Ще играем равностойно — усмихна му се закачливо. — Не искам да имам никакво предимство.
— Можеш да се възползваш, ако пожелаеш — весело рече той и похотливо я погледна.
Никълъс очакваше в отговор смразяващ поглед заради забележката му, която събуждаше неприлични представи, но вместо това тя каза:
— Може би по-късно. — Коментарът й беше лишен от остри критични забележки. — Но за момента нека да играем. Аз също ще играя със старата си щека.
— Това ще ни направи напълно равностойни. — Щом тя започна новата игра, Никълъс обикаляше около масата и се опитваше да определи какво я прави да изглежда по-различна тази вечер.
Колкото и да му се искаше да повярва, че бе решила да не му се съпротивлява, а да се забавлява, той не можеше да допусне това. Малката изкусителка искаше да го постави на място, като го съкруши в билярда. И с подобрената си щека и безспорни умения щеше да успее, ако вроденото й чувство за справедливост не я накара да поправят неравенството след затрудненията му.
Откри, че му е трудно да свали поглед от Клер заради изтънчените чувствени маниери във всяко нейно движение. Когато вкара в дупката втората си топка, той осъзна, че тя се държи като преуспяла куртизанка — жена, която беше абсолютно сигурна в женствеността си и в силното си влияние над мъжете. Той не вярваше, че е упражнявала уменията на куртизанките заедно с играта на билярд, но определено беше успяла да отхвърли невинната си чувственост, както никога преди това.
Беше толкова погълнат от мислите си, че тя трябваше да повиши глас и да повтори, преди да я чуе.
— Никълъс, твой ред е.
Той се наведе над масата и съсредоточено се прицели. Играеше билярд много добре, но му липсваше спортната злоба и стръв за победа. Беше станал нехаен през годините, докато новите умения на Клер не го амбицираха. Успешно опразни масата от своите топки и беше неин ред да съблече нещо.
Без да възрази, тя изхлузи една от пантофките си от ярешка кожа, разкривайки грацията на глезените си. Когато постави стъпалото си върху пода, тя измърмори:
— Мм, чувствам се чудесно на този килим. — Пръстите й се извиха чувствено в меката материя.
Никълъс се изкушаваше да се простре в нозете й, а тя да го последва и да направи същото. Вместо това той отново се прицели в топките, като се закле наум да даде най-доброто от себе си, така че да може да види повече от тялото й.
Разговорът се накъса, напрежението нарасна, започнаха да се отнасят като двама заклети билярдни маниаци. И след ката уменията им бяха напълно равностойни, неравните места върху повърхността и лошите рикошети от меките ръбове на билярдната маса разрешаваха изхода на повечето от игрите.
Шалчето на Никълъс беше свалено и се присъедини към ботушите му, а след малко Клер събу и другата пантофка. Когато тя загуби следващата игра, седна и вдигна полата си до коляното.
Той като хипнотизиран я наблюдаваше, докато тя протегна стройния си крак във въздуха и свали левия си чорап. Клер нави бледата коприна над прасеца и глезена си и сериозно поясни:
— Жартиерът е отделно от чорапа, така че реших първо да събуя чорапа.
— Разбираемо — съгласи се той със сухи устни. И макар тя бързо да покри отново глезена си, той пропусна следващия удар. Усмихвайки се закачливо, Клер вкара топките си с шест удара.
След като свали сивата си кадифена жилетка, той коленичи и подкладе огъня, тъй като беше студена нощ, а двамата се лишаваха от дрехите си много бързо. Той се усмихваше, докато добавяше още въглища — единственото предимство, което му беше останало бе, че ако останеше гол, щеше да се безпокои по-малко, отколкото Клер.
Следващият й чорап беше свален точно със същата церемониалност както първия. Той я гледаше одобрително, но успя да запази самообладание и да стреля добре. За зла участ ръбът на масата не му помогна при четвъртия удар. Клер се включи в играта и спечели.
Той събу първия си чорап, а няколко минути по-късно загуби и втория. Усещаше много добре килима под босите си крака.
Очакваше с нетърпение това, което Клер трябваше да направи след малко. И това му помогна при следващите удари, той се съсредоточи и спечели играта. Тя отново вдигна полата си, този път достатъчно високо, за да разкрие гумения си жартиер, завързан над коляното. За негова наслада той беше украсен с нежна атлазена роза. Отне й доста време да развърже панделката. След като спусна крак долу, тя замислено се вторачи в жартиера. И тогава вдигна поглед с немирна усмивка и го подхвърли към него.